Шестият
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестият». Краткое содержание книги:
— Много добре, Питър — похвали го тя. — Отлично се вписваш в митинг за мир, особено предвид факта, че получаваш поръчки от Министерството на отбраната.
Бънтинг не се усмихна на ироничната й шега.
— Според теб колко души са разположили тук? — попита той.
— Повече, отколкото е необходимо. Численото превъзходство в жива сила не е приоритет единствено на правителството.
— Мислиш ли, че Фостър или Куонтрел също са тук?
— Абсурд. Командирите винаги вървят след армията.
— Дали ще се стигне до насилие?
— Не мога да кажа. Надявам се, че това няма да стане, макар че нещата са извън моя контрол.
— Не ми изглеждаш нервна — с уважение я погледна той.
— Напротив, нервна съм.
— Не ти личи.
— Така е. И ти трябва да опиташ.
Докато говореше, очите й продължаваха да шарят из тълпата.
— Какво ли са направили с тялото на Ейвъри?
— Не знам.
— Бих желал да му организирам достойно погребение.
— Много добре, Питър. Но сега нека се фокусираме върху живите.
Тя погледна часовника си.
Още един час.
Меган Райли беше притисната между двама едри мъже с пистолети под дрехите. Косата й беше сплъстена и мръсна, лицето изцапано. Лявата й скула беше подута и посиняла от юмручен удар, китките й кървяха от наскоро свалените белезници. По блузата под якето й личаха кървави петна. Беше отслабнала, очите й блуждаеха. Влачеше се бавно, с безсилно клюмнала глава.
В далечината пред тях се появи сградата на Музея по аеронавтика и космонавтика. Меган с нищо не показа, че я е разпознала.
Оставаха само десет минути.
Джеймс Харкс се придвижваше с умерена крачка сред тълпата. Знаеше точното разположение на хората си. Сега най-важното бяха синхронизираните действия. Всичко трябваше да се случи точно на минутата. Вдигна глава и веднага засече Меган Райли, която се придвижваше към музея в компанията на охранителите си. Бяха я предупредили, че ще бъде убита при първия опит да издаде дори звук.
Той се обърна в обратната посока.
Високата жена беше облечена в тъмен шлифер, който й стигаше почти до глезените. Мъжът с нея беше още по-висок, облечен с протъркани джинси и суичър и плакат в ръце.
И двамата си пробиваха път към кота нула.
В северния край на площада Харкс зърна мъж в инвалидна количка, бутана от друг. До тях крачеше тъмнокоса жена. По всичко личеше, че и тяхната цел е кота нула.
Харкс ускори крачка и бръкна в джоба си. Беше длъжен да предположи, че всички са въоръжени. Обратното би означавало, че са глупаци. Каза няколко думи в микрофона на китката си. Отговорът дойде в миниатюрната слушалка в ухото му.
Погледна часовника си. Оставаха две минути.
Шон и Мишел почти стигнаха. Той протегна ръка и потупа Рой по рамото.
— Една минута.
Рой кимна, опря длани на коленете си и напрегна мускули.
— Виждаш ли някого? — попита Мишел.
— Още не. Но със сигурност са тук.
Без да забавя крачка, тя го дръпна за ръкава.
— Меган между две горили, назад, малко вдясно.
— Изглежда ужасно — отбеляза Шон.
— Знаеш, че нещата са сериозни.
— Винаги са били такива. Виждаш ли Пол и Бънтинг?
— Пред нас, вляво — кимна тя.
Шон извърна очи в указаната посока.
— Мислиш ли, че Пол е видяла Меган? — попита той.
— Мисля, че тя не пропуска нищо.
— Спомни си Сикрет Сървис, Мишел. Очаквай заплаха от всички посоки.
— Правя го от мига, в който кракът ми стъпи на площада.
— Трийсет секунди! — обяви Кели Пол и хвана Бънтинг за лакътя.
— Знам — кимна той. — Виждаш ли Райли?
— От четири минути насам. Охраняват я двама от горилите на Куонтрел.
— Още колко има наоколо?
— Най-малко десет, а може би и повече.
Бънтинг изведнъж се вцепени. Срещу него си пробиваше път един мъж. Движеше се плавно и без усилия и сякаш не забелязваше тълпата. Този път не носеше обичайния костюм и бяла риза. Очите му бяха скрити зад слънчеви очила, но Бънтинг беше сигурен, че не пропускат нищо.
— Харкс е тук!
— Естествено — кимна Пол. — Къде другаде очакваш да бъде?
— Само като го видя, и се разтрепервам!