Шестият

— Но защо и Куонтрел не е направил същото? Защо не е пренасочил своя спътник? — Без да чака отговор, Бънтинг си отговори сам: — За да има нещо срещу Фостър, в случай че нещата се объркат.

— Точно така — кимна Пол.

— А как ще го докажем?

— Има начини. Остави това на мен.

— Ако се сдобием със снимки, Едгар ще бъде свободен като птичка.

— Което обаче не се отнася за нас.

— Права си. Това ще бъде само част от картината.

Телефонът на Бънтинг иззвъня и той бързо го извади от джоба си.

— Кой е? — погледна го Пол.

— Ейвъри.

Той натисна зеления бутон и включи високоговорителя, за да чува и Пол.

— Казвай бързо, Ейвъри!

— Току-що ми се обадиха по телефона, мистър Бънтинг — прозвуча напрегнатият глас на сътрудника му.

— Кой?

— Не знам. Не се представи. Пожела да ви предам едно съобщение.

— Какво съобщение?

— Предлагат размяна.

— Каква размяна?

— Жена на име Меган Райли срещу Едгар Рой. — Гласът насреща заглъхна.

— Това ли е всичко, Ейвъри? Рой срещу Райли?

— Не, сър — съкрушено отговори Ейвъри. — Искат и вас.

Бънтинг рязко си пое дъх и погледна към прозореца, сякаш те вече надничаха през стъклото.

Ейвъри звучеше така, сякаш всеки момент щеше да избухне в сълзи.

— Спокойно, приятелю. Всичко ще бъде наред. Дадоха ли ти някакви подробности?

Човекът насреща преглътна и отговори:

— Вдругиден, в центъра на Вашингтон, точно в дванайсет. Пред Музея по аеронавтика и космонавтика. Казаха, че ако направите някой номер или се обадите в полицията, ще застрелят мис Райли и всичко живо наоколо. Много хора ще умрат.

— Добре, Ейвъри. Благодаря, че се обади. Справил си се много добре, но сега трябва да си потърсиш сигурно убежище.

В следващия миг Бънтинг трепна и лицето му се разкриви в болезнена гримаса.

— Късно е за това — избоботи непознат глас.

После във високоговорителя екна изстрел, последван от шум на падащо тяло.

— Ейвъри! — изкрещя той и сграбчи телефона от масичката.

— Много хора ще умрат, ако ти и Рой не се появите на уреченото място в уреченото време — процеди непознатият отсреща. — Ясно ли е?

Бънтинг не отговори.

Пол издърпа апарата от ръката му.

— Разбрахме, ще бъдем там — каза с твърд глас тя.

Линията прекъсна.

Бънтинг простена, скочи на крака и се запрепъва към прозореца. Опря чело в стъклото и застина.

— Съжалявам, Питър — промълви Пол.

В стаята се възцари тежка тишина.

— Той беше още хлапе!

— Така е — кимна тя.

— Защо трябваше да умре? Не е оперативен агент, а обикновен чиновник.

— Много хора не би трябвало да са мъртви, но вече ги няма. Сега ние с теб трябва да се съсредоточим върху онова, което предстои вдругиден.