Шестият

— Разбирам логиката ти, Харкс. Наистина я разбирам.

— Но все още не си съгласна, така ли?

— Не е задължително.

— Слушай, времето ни е ограничено. Искам отговор.

— Предлагам да ти дадем Бънтинг — рече Пол и избута напред мъжа до себе си.

— Значи аз съм жертвеният агнец, а? — намръщено процеди Бънтинг и рязко се дръпна. — Кръвта вода не става, нали?

— Искаме пълния пакет — поклати глава Харкс.

— Той ми е брат.

— Само наполовина.

— Въпреки това — спокойно отвърна Пол.

— Май искаш доказателство за намеренията ми! — извика Харкс и посочи едно момченце, което държеше в ръце чаша с горещ шоколад. — Само да вдигна ръка, и хлапето ще се сдобие с трето око!

— Нима ще го направиш? На едно дете?

— Ако предпочиташ, ще убия някоя бабичка — отвърна с каменно лице Харкс. — Все ми е едно.

— Знаеш ли, че си голям мръсник?

— Подобни констатации не променят нещата. Да вдигна ли ръка?

— Ти ще убиеш брат ми!

Харкс премести поглед към Рой, който продължаваше да седи в количката.

— Ще повярваш ли, ако ти кажа, че замисълът е друг?

— Защо трябва да вярвам на човек като теб?

— Мозъкът му е златна мина. Кой е луд да хвърля златото на боклука?

— Искаш да кажеш, че ще работи за друга държава?

— Това не би трябвало да е проблем.

— Аз не съм предател — обади се Рой.

— Твоя работа — сви рамене Харкс. — Това е начинът да останеш жив.

— Дори да ти го предадем, ти пак няма да ни пуснеш да си тръгнем живи — подхвърли Пол.

— Давам ти думата си, че нищо подобно няма да се случи.

— Не ти вярвам.

— Не те обвинявам. И аз не ти вярвам.

— Сигурно са ти платили добре за подобно предателство.

— Ти го казваш, не аз.

— Кога се продаде, Харкс? Или вече си забравил?

Чертите на Харкс се втвърдиха за миг.

— Ако Едгар Рой не стане от количката и не дойде при мен заедно с мистър Бънтинг, вдигам ръка! — сухо обяви той. — Искаш ли да видиш как хлапето няма да довърши шоколада си?

Шон и Мишел се обърнаха към момченцето. Тялото на младата жена се стегна за скок.

Рой се надигна от инвалидната количка.

— Еди, не! — изкрещя сестра му.

— Достатъчно хора умряха заради мен, Кел — отвърна той. — Стига толкова, край! Не и това невръстно хлапе!

— Чувал съм, че имаш страхотен ум, Рой — подхвърли Харкс. — Хайде, ела при мен. Вие също, мистър Бънтинг!

Всички гледаха как двамата мъже направиха крачка напред. Харкс леко кимна и горилите му пуснаха Меган, която се запрепъва към Шон и Мишел.

Шон не спираше да оглежда тълпата, разделяйки я на отделни сектори. Бавно и последователно, като рибар, който е хвърлил стръвта и внимателно навива кордата. Изпита чувството, че никога не е напускал Сикрет Сървис. Беше давал безброй дежурства точно тук, сред националните паметници. В мозъка му се беше запечатало всичко, което трябваше да направи. По инстинкт, без изобщо да се замисля.