Шестият
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестият». Краткое содержание книги:
— Не помислихте ли да го съдите?
— Нямаше за какво. Той разработи идеите си, след като ме напусна, и нито веднъж не наруши клаузата за въздържане от конкуренция. Беше прекалено умен, за да го направи. А аз го мразя, защото не обичам да губя. Страшно много го мразя! — Остави чашата на масичката и си закопча колана, тъй като самолетът навлезе в турбулентна зона. — А Елън Фостър е в състояние да ми причини далеч по-големи злини. Нямам предвид само долари и центове.
— Може — съгласи се Харкс.
— Получила е картбланш от президента.
— Така е.
— Съпътстващи загуби. За мен ли се отнася това?
— Логично е, не мислите ли?
— Но тя трябва да намеси Бънтинг и останалите. Как мисли да стигне до тях?
— Държи един много силен коз.
— Какъв коз?
— Меган Райли.
Куонтрел се приведе напред, в погледа му се четеше смайване.
— Адвокатката? Нима е човек на Елън?
— Не. Но е отвлечена. Фостър я крие на сигурно място.
— Много необичайно — замислено потърка брадичката си Куонтрел.
— Така е.
— Явно е пропуснала да ме информира за намеренията си.
— Мен също.
— И възнамерява да я използва като примамка за Бънтинг и останалите? Но как ще го направи?
— Като наблегне на съвестта им и чувството за вина. Райли е невинната жертва в тази история. Ако я използваме както трябва, може би ще ги накараме да се появят.
— А Фостър играе с надеждата да запази репутацията си заедно с министерския пост?
— Точно така. Казах й, че ще бъде трудно, но не и невъзможно.
— Моето ликвидиране е част от плановете й, така ли?
— Едно е да искаш, друго е да можеш — дипломатично отвърна Харкс.
— Значи имаме изход?
— Мисля, че да. Изключително изгоден за вас, стига да разиграем картите си както трябва.
— Разбира се, ти знаеш какво правят — изгледа го Куонтрел.
— Изправят ви един срещу друг — кимна Харкс. — Бънтинг ви се е обадил, за да ви настрои срещу Фостър. Пол е постъпила по същия начин с Фостър, притискайки я в онази дамска тоалетна.
— Умно. Фостър е налапала въдицата. Признавам, че и аз загубих ума и дума след обаждането на Бънтинг.
— Кели Пол може да бъде много убедителна.
— В момента тя е най-опасната пешка на шахматната дъска — кимна Куонтрел.
— Аз не бих я нарекъл пешка, сър. Не бива да я подценяваме.
— Имал си работа с нея и преди, така ли?
— Един-два пъти. С твърде незадоволителни за мен резултати.
— Плашиш ме, Харкс. Малко хора могат да се справят с теб.
— Тя вече знае от Бънтинг, че съм замесен. Но и двамата не подозират, че работя за вас. Това никой не го знае.
— Ето го големия ми коз — доволно се усмихна Куонтрел. — Колко време ти трябва, за да изиграеш картата „Райли“?
— Чакам вашите заповеди, мистър Куонтрел.
— Действай! — отсече Куонтрел с типичната бързина, с която издаваше разпорежданията си в Мъркюри Груп.
80
— Не мога да повярвам, че съм пропуснал подобно нещо — промълви Бънтинг.
Кели Пол седеше насреща му и се взираше в телефона в ръцете си. Току-що беше получила обаждане от Шон Кинг. Намираха се в нейния „временен“ апартамент в Ню Йорк, недалеч от къщата на Бънтинг. В момента тя беше празна, а семейството му — на сигурно място. Поне засега.
— Спътниковото наблюдение — каза Пол.
— Двайсет и четири часа, седем дни в седмицата — добави Бънтинг.
— Осигурено от МВС?
— Предполагам. Но са пропуснали да ме уведомят. — Той погледна към прозореца, зад който се лееше проливен дъжд. — Но пренасочването на спътниковото наблюдение не е лесна работа. Очевидно Едгар е бил неотложен приоритет за тях.
— Нещо, за което е бил нужен подписът на Фостър — добави Пол. — Това е нашата писмена следа.
— Само ако докажем, че спътниковото наблюдение е било разпоредено с нейна заповед — въздъхна Бънтинг.
Пол замълча.
— За какво мислиш, Кели? — попита той.
— Ами ако не са го пренасочили?
Бънтинг обърна гръб на прозореца.
— Не те разбирам.
— Ако спътникът е заснел всичко, което се е случило?