Шестият
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестият». Краткое содержание книги:
— Сигурно е така — промълви Мишел, отправила поглед в огъня. — Но при мисълта, че някой ме наблюдава от петстотин километра височина, направо ме побиват тръпки.
— Те не наблюдават всичко и всички, Мишел — успокоително се обади Шон. — Няма как да стане, защото на тази планета живеят повече от шест милиарда души.
— Така ли? — стрелна го с поглед Мишел. — Но въпреки това могат да наблюдават, когото си искат. Помниш ли как се промъквахме към къщата на Едгар? Никой не ни проследи, никой не можеше да ни види. Но въпреки това се появиха онези бандити. Откъде са разбрали, че сме там? Бас държа, че домът на Едгар е бил обект на наблюдение!
— Наблюдение ли? — вдигна глава Рой. — На къщата ми?
— Да — отсече Мишел. — Не виждам друг начин.
Очите на Рой изглеждаха огромни зад очилата. По стъклата им пробягваха отраженията на палави пламъчета.
— Мислите, че домът ми е бил обект на спътниково наблюдение двайсет и четири часа в денонощието и седем дни в седмицата?
Двамата партньори се спогледаха.
— Не знам — призна Шон. — Защо питаш?
Рой гледаше в огъня и мълчеше.
Шон бавно разбра за какво става въпрос.
— Чакай малко! — сепна се той. — Ако това е вярно, защо спътникът не е засякъл хората, които са подхвърлили труповете в хамбара ти?
Рой потръпна, вцепенението го напусна.
— Има само един отговор на този въпрос — промълви той. — Някой е дал команда на спътника да гледа в друга посока, докато това се е случвало.
— Подобна заповед задължително ще остави следа върху хартиен носител, защото може да бъде издадена само от най-високо място — поклати глава Шон.
— Например от министъра на вътрешната сигурност — добави Рой.
79
— Какво е положението? Зле ли е?
Мейсън Куонтрел седеше в дълбокото кожено кресло на луксозния си частен самолет, който всъщност беше Боинг 787 „Дриймлайнър“, преустроен по вкуса на щастливия си собственик. На опашката му беше изрисуван бързоногият Меркурий, символ на огромната му компания. Фактически този боинг беше далеч по-голям и по-скъп от гълфстрийма на Питър Бънтинг, но милиардер като Куонтрел можеше да си позволи и най-луксозните играчки на пазара. Всъщност голяма част от цената беше платена от Чичо Сам.
— Доста — отвърна единственият друг пътник в салона.
Джеймс Харкс се облегна назад и отпи глътка минерална вода. За разлика от него Куонтрел вече довършваше втория си бърбън със сода. Президентът на компанията изглеждаше ужасно, с огромни торбички под очите.
— Тя ще ви удари с цялата си ярост, мистър Куонтрел.
— Но защо? — безпомощно разпери ръце магнатът. — При последната ни среща всичко изглеждаше наред. После ми се обади Бънтинг. На директния ми телефон в офиса. Мръсното копеле най-безочливо ме покани да проследя обаждането!
— А вие не успяхте?
— Не — мрачно въздъхна Куонтрел. — Тоя тип винаги е бил добър в шпионските неща. Знаеш ли, че го измъкнах направо от студентската скамейка в Станфорд, където защитаваше докторат?
— Не. За пръв път го чувам.
— Преди това беше стипендиант в Оксфорд. Бе завършил колеж за по-малко от три години и вече беше попаднал в полезрението на специалистите с една публикация за нарастващата заплаха от глобалния тероризъм и начините за борба с него. Много задълбочен труд, който почти предсказва събитията от единайсети септември двайсет години преди да се случат.
— А вие го привлякохте да работи за вас?
Самолетът се наклони наляво и започна плавно да се спуска.
— За три години — кимна Куонтрел. — Свърши страхотна работа. Буквално вкара компанията в нови релси. Беше толкова добър, че започнах да го подготвям да поеме работата в свои ръце. Той обаче имаше други идеи.
— Е-програмата? Струва ми се, че човек като вас охотно би прегърнал подобна идея.
— Естествено, но той не ми даде никакъв шанс. Напусна, създаде своя компания и бързо се нареди в челото на държавните доставчици. Трябва да призная обаче, че предлагаше добра стока. Всъщност много добра. А Е-програмата го изстреля в нова, много по-висока орбита.
— Еклесиаст — подхвърли Харкс. — Е-програмата.
— Какво? А, да. Тогава все още не подозирах за библейските му наклонности. — Куонтрел пресуши чашата си и горчиво добави: — После продаде идеята си на важните клечки във Вашингтон, а всички останали започнахме да дишаме праха му. Вече години наред е така.