Докато смъртта ни раздели
- Автор: Столесен Гуннар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Драшков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Докато смъртта ни раздели». Краткое содержание книги:
— Не.
— Това е привилегия на бедните нещастници, които са сторили грешката да остареят в това така наречено „общество на благоденствието“. Бедните нещастници, плащали сума пари от заплатите си за данъци през целия свой живот, но на които нищо не им се полага.
— Знаеш как е, Веум. Всеки иска своето. Тук при нас също сме много малко. Да беше погледнал само в списъците за извънредно работно време.
Казах уморено:
— Знам, знам. Но има още по-слаби социални групи от вас. Хора, излезли в пенсия. Младежи, които чакат на опашка за работа. За старите полагаме грижи да умрат колкото се може по-бързо. Младите стават наркомани или алкохолици, доста от тях. Ние не сме за оплакване, Хамре, такива като теб и мен. Или имаме любовни мъки, или работим извънредно, ето това са ни проблемите. Проблеми — лукс, Хамре, разбираш ли?
Той тежко ме погледна и каза:
— Ти също крадеш от извънработното ми време, Веум. Нека продължим оттам, където ме прекъсна.
— Съжалявам. Аз…
— Моля, моля, всичко е наред.
— Ти разбираш, Ялмар Нюмарк и аз, ние…
— Казах, че всичко е наред, Веум. Може ли да продължа?
Отпуснах безсилно ръце. На хората вече не им остава време да слушат разкази за приятелство. Едва успяват да ти обърнат внимание. Страхуват се, че това ще доведе до няколко минути извънработно стоене в службата.
Той продължи:
— Бяхме стигнали до момента, когато санитарите му помогнали да се качи в квартирата си. Дори го попитали дали желае да му приготвят нещо за ядене. Той отговорил, че има голямо желание да си полегне. Щял да почака домашната помощница да му донесе обед. Те му помогнали да легне. После… после си тръгнали.
— Да, точно така. И оставили вратата отворена, както им е било наредено?
— Именно в това не бяха сигурни. Знаеш как става, когато двама души трябва да свършат обща работа. Единият се надява, че ще я свърши другият, който пък от своя страна смята, че първият вече е свършил работата. Ето защо те не можаха да гарантират нищо определено. Единият предполагаше все пак, че бил пуснал секрета на ключалката и притворил вратата след себе си.
— В такъв случай можем да приемем, че вратата е била оставена отворена. Когато обаче домашната помощница и аз пристигнахме, тя беше затворена.
— Значи домашната помощничка е дошла преди теб?
— Да. Тя беше вече горе, когато аз дойдох, и… Вие какво, да не би да подозирате, че тя…
— Никого не подозираме, Веум.
— Както вече казах, тя ми съобщи, че видяла един мъж да излиза от къщата, малко преди тя да влезе вътре. Мъж, който накуцвал с единия крак.
Лицето на Хамре доби кисело изражение.
— Веум, хайде да не ставаме мелодраматични. Прекрасно разбирам, че си отчаян от смъртта на близкия си приятел, но мога да те уверя, че и на нас не ни харесва да губим пенсионираните си колеги по такъв начин.
— Знам. Но защо тогава не виждаш това, което просто се набива в очи. Най-напред го прегазват с автомобил. След това го намираме мъртъв в леглото още първия ден, след като са го изписали от болницата.
— Отпърво трябва да разберем причината за смъртта му.
— Обзалагам се, че е бил удушен.
Той сви рамене.
Аз продължих:
— Възглавницата. Беше на пода, макар че най-естественото й място е под главата му, нали? Стар, неподвижен мъж в леглото и една възглавница… Всеки би могъл да му отнеме живота — една жена, едно дете дори…
Той набърчи чело.
— Това ще разберем от аутопсията. Междувременно ще извършим най-щателен оглед на жилището му и ще разпитаме подробно домашната помощница, за да ни опише куция мъж и да започнем издирването му. Бъди сигурен, че ще направим всичко, на което сме способни. За това можеш да бъдеш спокоен.
— А кашончето с изрезките от вестниците? Уверен съм, че Ялмар не го е изнасял от квартирата си. Нещастието с прегазването го сполетя така неочаквано… Но съм убеден, че щеше да ми каже, ако бе преместил тези документи на друго място. За мен изчезването на кутията е мотив.
— Само че, Веум, слушай. Искам да ти кажа нещо съвсем честно. Ти си единственият, който е виждал тази картонена кутия и…
— Сигурен съм, че и други са я видели. Разбери!
— Вече казах, че ще сторим всичко възможно. Ти обаче сам знаеш, че никакво твърдение не си струва и хартията, на която е написано, ако не е подкрепено с веществени доказателства или в подобаващи свидетелски показания.