Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Г оспожица Може-би-съм-бременна-може-би-не-съм внезапно влезе в ролята на гостоприемна домакиня.
- Първо мъфините. Ти обичаш мъфини.
- Луси. Сега. - Панда кимна към вратата.
Тя още не бе свършила с инквизицията, затова сякаш й бе нужна цяла вечност, за да стане от стола с вид на нацупена тийнейджърка, което, изглежда, развесели родителите й.
- А беше такова сладко момиче - въздъхна майка й и погледна баща й.
- Това е резултатът от твоето влияние - не остана длъжен господин Джорик на бившия президент.
Ако не висеше въпросът за бебето, той навярно нямаше да има нищо против закачливия им словесен двубой.
Но явно баща й не бе свършил.
- Може би вие двамата ще поискате да обсъдите всичко това в „Мабел“? - Прозвуча едновременно като въпрос и заповед.
Президентът се усмихна на съпруга си.
Панда нямаше представа какво става, но изглежда, Луси бе наясно.
- Предполагам, че така е най-добре - промърмори тя и без никакъв ентусиазъм се потътри към задната врата.
Той закрачи след нея, както се надяваше, с уверена и твърда стъпка, сетне я последва през каменната тераса, откъдето се озоваха в задния двор с грижливо оформени градини и вековни сенчести дървета. Падналите листа шумоляха под маратонките на Луси, докато вървеше по тухлената алея, виеща се покрай това, което според него беше билкова градина, към голям гараж. Когато наближиха, тя мина за по-направо по утъпкана пътека, водеща към старо жълто уинибаго. Той най-после си спомни. Тази каравана беше „Мабел“ - къщата на колела, с която Луси и Мат Джорик преди много години бяха пребродили страната, след като на един паркинг за камиони в Пенсилвания към тях се бе присъединила Нийли Кейс.
Ръждивите панти на вратата проскърцаха, когато Луси я отвори. Той пристъпи в тъмната каравана. Лъхна го на застоял въздух. Вътре имаше миниатюрна кухня; провиснала кушетка с избеляла карирана тапицерия; и една врата в дъното, която навярно водеше към спалнята. Върху малката маса се мъдреха бейзболна шапка редом с бележник, шишенце със зелен лак за нокти и празна кутия от кока-кола. Сигурно брат й и сестрите й обичаха да се свират тук.
Ако попиташе Луси защо баща й бе предложил да дойдат тук, тя щеше да го възнагради с един от онези свои погледи, красноречиво намекващи, че е пълен тъпанар, затова реши да премълчи.
- Това движи ли се?
- Вече не. - Тя се тръшна на кушетката, взе романа „Повелителят на мухите“ с меки корици и се зачете.
Панда подръпна яката на ризата. Старата каравана може и да беше пълна със сантиментални спомени за семейство Джорик, но на него му действаше клаустрофобично. Наистина ли си бременна? Наистина ли ме обичаш? Какво, по дяволите, казах, че толкова се обиди? Все въпроси, които искаше да зададе, но още не можеше.
Разкопча горното копче на яката. Главата му почти опираше тавана, а стените сякаш го притискаха. Той едва се напъха зад масата и седна странично на пейката срещу нея. Дори от разстояние усещаше мириса на омекотител за бельо от пижамата й, който, незнайно защо, му се струваше възбуждащ.
- Разказах на Бри за баща й - рече накрая.
Тя дори не вдигна глава от книгата.
- Зная. Тя ми се обади.
Панда протегна крака, стигайки почти до другия край на къщичката на колела. Тя обърна страницата. Нервите му бяха опънати до скъсване.
- Сега, след като достатьчно се позабавлява, готова ли си да поговорим сериозно?
- Не съвсем.
Ако някой друг се държеше толкова отвратително с него, Панда щеше или да си тръгне, или да го цапардоса здравата, ала той бе причинил достатьчно болка на Луси и тя имаше право да точи кръвта му колкото пожелае. Вече бе източила доста.
Беше се заставил да приеме факта, че няма никакво бебе. Тя бе излъгала. Колкото и болезнено да беше това, трябваше да се примири. Дори не можеше да си позволи да се разгневи, защото лъжата й бе постигнала това, което той не се осмеляваше да направи. Беше ги събрала заедно.
Въздъхна смирено и доброволно й връчи оръжието за атака.
- Това няма да ти хареса, но тогава аз наистина мислех, че постъпвам правилно, като скъсвам с теб.
Тя затвори книгата и ледената й сдържаност започна да се пропуква.
- Не се съмнявам в това. Не е нужно да питаме Луси какво мисли тя за ситуацията. Не е нужно да й даваме право на глас. Давай, вземай всички решения вместо малката женичка.
- Навремето не го виждах в тази светлина, но разбирам какво искаш да кажеш.
- Така ли си представяш партньорските отношения? Ако изобщо има някакво партньорство. Ти ще вземаш решенията за двама ни?