Засенчено слънце [bg]

- Да бъдат? - Озадачена, Ханани посегна към превръзката си и затърси вързания и край.

След смъртта на Мни-ини Янаса бе дошла да я утешава, както и да се извини заради острите думи, наговорени по адрес на шадунката. В Гуджааре щеше да и се наложи да моли за прошка и Богинята заради желанието да види смъртта на друг човек, причинена по такъв ужасен начин. Би могло дори да се стигне и до намеса на Бирниците - да извършат проверка на душата и за поквара. Почти сигурно щеше да принесе извънредна Дан, както и да премине през очистителен ритуал в Хетава или някой друг храм на Богинята. И това при най-благоприятен изход от положението. Но тук, в пустинята, всичко се уреди само с извинение и Янаса поднови тяхната дружба, все едно нищо не се бе случило. Ханани още не можеше да свикне.

- Не трябва да лягаш с друг мъж, преди да мине пълен месец или преди да ти текне нова кръв - което дойде по-напред - поучаваше я банбарката, докато сресваше косите и с пръсти. Къдрите се бяха уплели в стегнати възли, но за щастие, жената знаеше как да се оправя с тях. - Всеки мъж заслужава поне тази възможност да покаже колко струва, преди да си го отписала. Е, сега сигурно си разбрала, че не е нужно да отправяш поканата непременно пред очите на всички. Може и ти да отидеш в неговата шатра, ако те обземе желание и ако стопанката на неговия аншерат се случи разбран човек… - Тя въздъхна неочаквано.

- Макар че при тая работа с войната и като го знам що за стока е, сигурно ще ти откаже. Никога няма да си позволи да се поотпусне, ако хората му нямат същата възможност.

Оставила опита да се облече и да добие приличен вид, Ха-нани събра колене и ги обгърна с ръце, като позволи на банбарката да се бори с косите и. Ванахомен и бе посветил часове наред снощи - разтриваше гърба и, галеше я, дълго след ута-ложването на първоначалната страст. „Искам да ти липсвам, когато се върнеш в Хетава“ - каза и той, докато вършеше неща, които я оставиха без дъх и пламнала от ново желание. - „Ако ще трябва да понесеш наказание, задето си лягала с мене, нека поне си заслужава. Не съм ли прав?“ И и даде още и още, докато най-накрая Ханани потъна изтощена в дълбок сън без сънища.

Това щеше да бъде - вече бе решила - за сбогом.

- Няма да има следващ път - каза сега тя. Почти го прошепна. Ръцете на Янаса замръзнаха в косите и.

- Имах намерение да те предпазя от влюбване в него -промълви тя с изпълнен от съчувствие глас. - Той изисква твърде много - това не отива на един мъж. Никога ли не си изпадала в опасност заради любов?

Ханани стисна сплетените си ръце. Не можеше да изрази с думи чувствата, които я изгаряха отвътре. Ванахомен бе извършил цяла четворка несправедливости спрямо нея. Но след това стана внимателен и мил, макар и по своя грубоват начин. Неговото внимание я озадачи и нежността превърна гнева и в нещо съвършено различно. Неприятна и бе мисълта, че след като всичко това свърши, ще го загуби - също толкова сигурно, колкото сигурно бе, че загуби Мни-ини и Даюхотем.