Засенчено слънце [bg]

Но друга мисъл я сепна. Такъв можеше да е пътят на всеки мъж, който служи на Богинята, но щеше ли бъде ли същото и за нея? Кой послушник щеше да и служи след случилото се с Даю? Кой чирак щеше да поиска за наставник единствената, при това злепоставена, жена в Хетава? Щеше ли да може изобщо да спечели някога онзи авторитет сред своите Спътници, който би позволил да и доверят гласа си по най-важни за Хета-ва дела? Това не се бе удало дори на Мни-ини, а неговото име не бе опетнявано по никакъв начин.

Но точно мисълта за Мни-ини заглуши всички съмнения.

- Те са моето семейство - повтори Ханани, този път по-твърдо. - През половината ми живот моят наставник ме учеше и вярваше в мен. Мечтаеше да окача рубинена огърлица и най-сетне да стана истински Лечител. Не мога с лека ръка да зарежа всичко това, Янаса.

Банбарката въздъхна и приседна до нея.

- Това го разбирам. Понякога почитта към семейството налага да пренебрегнем собствените си нужди. - Тя събра останалите украшения за коса и стана да ги прибере. Ханани се погледна в огледалото и видя, че къдриците и са изтеглени назад и прихванати с бронзова шнола от застъпващи се пластини. Подходящо за път. Но ето че забеляза озадачена някакъв червен конец. Подръпна го и установи, че е хванат за косите, а редом с него се мъдри и втори.

- Един за циклите ти - обясни Янаса, видяла озадачената и физиономия. - Друг за девствената ти кръв. Трети няма да получиш, докато не родиш дете, а четвъртият се вплита след спиране на цикъла. Това са твоите белези на промяната.

- Белези на… какво?

- М-м-м. Ами, мъжете имат голям тържествен ритуал за дванайсетата година. Правят си нещо на пишките, танцуват с чичовци и братя, квичат и пърдят - хвалят се, че са вече мъже. На нас, жените, ни стига собственото ни тяло. - Янаса прибра украшенията и се приближи, за да отпусне ръце на раменете на Ханани, като и се усмихна в огледалото. - Извини ме, ако в Гуджааре отбелязвате по друг начин тия неща. Не съм имала лоши намерения. При нас конците са знаци на женствеността. - Тя се отдръпна, за да покаже трите червени нишки, вплетени в собствените и коси.

Ханани нямаше представа дали в Гуджааре съществуват свързани с всичко това обичаи. Погледна нишките на Янаса, после своите, и очите и се насълзиха.

- Ед-дин от жреците в Хетава… - заекна тя. Гърлото и се сви и си пое дълбоко дъх. - Каза, че никога няма да стана истинска жена.

Янаса зяпна.

- Че той пък какво разбира от жени, да потъне в сенките дано! Такива глупости да не слушаш, чу ли?

- А-аз…

Янаса изпъшка и обърна Ханани с лице към себе си.

- Чуй какво ще ти кажа. Трупането на уважение към твоя род - или твоя Хетава, без значение, - то те прави жена. Да се радваш на красотата си, да усъвършенстваш силата на своето тяло, да се грижиш за света или поне за най-близката част от него… Конците просто отбелязват най-очевидните етапи. - Усмихна се печално. - Винаги съм казвала, че трябват още белези. Един, задето търпиш глупаци, по един за всяко отделно проклето дете, ама тогава целите ни глави щяха да са в червено.