Засенчено слънце [bg]

- Тя е неразположена - отвърна Тианет. Лъжата, повтаряна толкова много пъти, дойде без никакво усилие на устните и, а и май бе по-безопасно с нея, отколкото с въпроса какво точно се бе случило със слугата и на двора. - От известно време насам изпълнявам нейните задължения. С нейно и на баща ми позволение, разбира се. Мога ли да и предам нещо?

- Можеш да заведеш хората ми при нея, а после можеш да дойдеш и ти с нас.

В първия миг Тианет реши, че и се е счуло.

- Майка ми е…

- Моля, моля. - Бибики се усмихна - самата галантност. -Дълъг път ни чака, а искам да сме в града преди свечеряване.

- Какво става тук? - Санфи влезе в стаята по долна риза и с кърпа в ръка, с която продължаваше да бърше мокра от банята глава. Набитото око на Тианет долови страха му. Правеше се на войнствен и сърдит, за да впечатли Бибики. - Кой си ти? Слугите ми казват…

- А, господарят Санфи - отзова се Бибики. - Радост е за мен да се запознаем най-накрая. Много съм чувал за тебе. -Даде отривист знак на двама войници откъм дясната си страна. Те мигом се устремиха напред покрай Санфи и потънаха във вътрешността на къщата. Санфи затаи дъх и понечи да протестира, но никой не му обърна внимание.

- Какво означава това? - попита отново той.

- Искане, отправено от нашите Протектори към всички благородни семейства в Гуджааре. - Бибики зае непринудена стойка, сключи ръце зад гърба си, а върху лицето му се изписа дружелюбен израз, който обаче не можеше да заблуди никого. -Изглежда част от гуджаарейската аристокрация - уви, не знаем коя точно - се е забъркала в заговор против нашето управление. За мен е трудно да го повярвам, особено що се отнася до семейства като твоето, което толкова ревностно ратува за идеалите на нашето общо отечество. Но докато съумеем да издирим тези злодеи, трябва с прискърбие да ти съобщя, че жените ти ще приемат гостоприемството на Протекторите за неопределен срок.

След незабелязан знак на Бибики един от войниците пристъпи напред и застана до Тианет.

- Това е нелепо. - Санфи отправи поглед към войника, сетне подир изчезналите по коридора други двама и най-накрая -отново към Бибики. Цял затрепери от гняв. Едва успяваше да се сдържа. - Вземаш заложници? От нас, които тъй предано служим на Кисуа…

- Да, да - отвърна Бибики, а в гласа му звъннаха нотки, които накараха Тианет да настръхне, макар приятната усмивка все така да си грееше на лицето му. - Предано, дума да няма. Впрочем, нека попитам: не бива да се опасяваме от домашната ти охрана, нали? Макар че не забелязах такава по пътя насам. Кой те пази от банбарци и други врагове?

Санфи замълча. Личеше как мислите му претеглят различни обяснения. Наемниците бяха заминали към сборния пункт в планината още вчера. Тианет разбра, че Бибики вече знае това - иначе не би посмял да се появи тук само с осморка войници. Разбра го и Санфи.