Засенчено слънце [bg]

Янаса я стресна здравата, когато изрови от неведома гънка на дрехите си нож. Вдигна го над главата си и нададе прони-зителен напевен вик: Би-ю-ей! И преди Ханани да се усети, наоколо се надигнаха други викове. Тя се огледа, за да види застанали около тях почти всички жени от племето. Изпращаха войската на бой. И те размахваха оръжие, надавайки този нечовешки вик.

Някой докосна ръката на Ханани. Тя се извърна и видя до себе си Хендет.

- Пей - заповяда старата жена с дълбок глас на гуджаарейски благородник. - За победоносните воини. За мир и по-малко жертви, ако предпочиташ, за скорошен край на цялата бъркотия. Приеми го като молитва, но пей. - И за да смае окончателно Чирак-Лечителя, Хендет също извиси глас в по-нисък, но съвсем не по-малко варварски вик. Нещо на суа.

Много странен обичай, но Ханани проумя неговия смисъл. Тя нямаше оръжие - отказа да носи, дори след случая с Азима. За нея тези предмети нямаха друго предназначение, освен да причиняват болка. А тя уби Азима с голи ръце, нали? Макар и дар от Богинята, магията бе едновременно полезен инструмент и смъртоносно оръжие, не по-различно от който и да било нож.

И така, Ханани вдигна колебливо ръка над главата си. Затвори очи, пое въздух, плю на приличието и се присъедини към женското сбогуване. Извика името на Хананджа и превърна думата в молитва, а мислено повтаряше: „Нека скоро пак бъде мир, за мен и за тези хора, а когато всичко приключи, не ми вземай нищо повече.“

Когато въздухът и свърши, а викът на жените започна да отслабва, Янаса я потупа по рамото. След като се поклони над две ръце към Хендет, която и отговори с царствена грация, Ха-нани хукна след банбарката към стълбите, за да се спусне в дъното на каньона. Там я чакаше с тревожен вид Таса, хванал юздата на оседланата кобила. Той и две други момчета привързаха дисагите към седлото. Ханани възседна Дака, която риеше с копито от нетърпение да се присъедини към другарите си. Отминаваха последните редици воини, следвани от ковачите, ловците и останалата част от обоза.

Най-накрая напълно готова, Ханани погледна надолу към Таса и Янаса и гърлото и се сви.

- Янаса…

Жената поклати глава.

- Никакви сбогувания. Носи лош късмет.

Ханани кимна, но не преглътна благослова, след като не можеше да се сбогува.

- Остани в Нейния покой насън и наяве, Янаса. И знай, че ще се видим отново в единия или в другия свят.