![Засенчено слънце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/4/zasencheno-slnce-bg-download.jpg)
Засенчено слънце [bg]
- Автор: Джемисин Нора Кейта
- Серия: Сънната кръв #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542818878
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Засенчено слънце [bg]». Краткое содержание книги:
Тя го дари с малко странна, но видимо доволна усмивка.
- Не знам какво да ти кажа.
- Кажи благодаря - отвърна той с присмехулно високомерие. - Бих оценил и една похвала за моите умения, безупречен вкус и правилен избор.
Възнаграден бе от тихичък смях, но остана още по-доволен, когато Ханани го прегърна през шията.
- Благодаря ти, задето бе толкова мил с мене - прошепна тя в ухото му. А после се дръпна малко и го целуна.
Изненадан, Ванахомен я хвана по-здраво и отвърна на целувката, възхитен от начина, по който тя се отдава изцяло на момента. Може би защото с това престъпваше своя обет. Ако той бе на нейно място, сигурно би опитал да се наслади на всеки миг. Поне да си струва тази измяна.
Той я отблъсна леко, бръкна в робата си и извади пакетчето от Карис.
- Аз трябва да ти благодаря - каза, като разгъваше плата. Видяла гривната, Ханани затаи дъх. Дори в оскъдния светлик на Сънната Луна успя да съзре отблясъците от множество висулки. Той я прикрепи към глезена и. Трябваше да признае, че върху нейната светла кожа стои подобре, отколкото бе очаквал.
- Но защо? - попита Ханани. Най-после в гласа и се прокрадна умиление от този жест. А това несъмнено поласка неговото самочувствие.
- Ти ми достави удоволствие - отвърна Принцът. Погали я по прасеца - едничката част от тялото и, която можеше да докосне, без риск да се изкуши за повече. - Освен това ми оказа честта да стана пръв твой любовник. Дори да оставим настрани обета ти пред Хетава, това е достатъчно.
Ханани поклати глава.
- То беше взаимно, Принце… Ванахомен. И ти ми достави удоволствие.
- Добре. Само че при банбарците няма нищо безплатно… -За голяма негова изненада, Ханани допря пръсти до устните му.
- Ти не си банбарец - каза тя. Изправи се и се надвеси над него. Осанката и бе дива и варварска, но в нея ясно личеше спокойната гуджаарейска непоколебимост. - Сестрите казват, че насладата радва Хананджа, понеже носи покой. Довечера ще се моля за бърз завършек на тази война. Ако искаш… - Тя наведе глава и свенливостта и се върна за миг. Но после вдигна поглед през гъсти мигли по начин, който го накара начаса да забрави всякакви съмнения. - М-може да се помолим заедно.
Тя се завъртя и се устреми надолу по пътеката с не съвсем спокойна стъпка. Докато Ванахомен осъзнае, че току-що са го прелъстили, Ханани преполови пътя до лагера.
И тогава, бързо, колкото бе възможно, без да си счупи врата, той тръгна по склона след нея.
38.
G0D
Тайни
Не бе минал и половин ден, откак Тианет и баща и се бяха прибрали в селското си имение, когато слугите съобщиха за посетители.
- Осморка войници, господарке, и мъж с копие - каза момиче с раздалечени очи. - Все кисуатци.
Баща и се готвеше да потегли към планините, където се събираше армията на благородниците за опита да си върнат Гуджааре. Нямаше време да крият приготвените дисаги и провизии - трябваше да измисли приемливо обяснение за тях.
- Покани ги вътре, щом пристигнат. Посрещни ги като гости, но ако започнат да разпитват, казвай, че не знаеш нищо. -Момичето кимна и хукна, а наоколо се завъртя друг слуга със същия разтревожен вид. - Иди кажи на баща ми - обърна се към него Тианет и той също побърза да изчезне.
Под достойнството на една шуна бе да посреща гости на вратата - имаше си слуги за тази работа. Застанала в гостната точно срещу входа, тя се приготви да чака, обезпокоена от мисълта какво да прави, ако кисуатците разкрият плановете на баща и. Те щяха да го убият - вероятно публично и бавно, в съгласие с техния брутален закон. Тогава домочадието оставаше под нейно управление, а грижите за майка и и Тантуфи щяха да паднат изцяло на нейните плещи. Но това би станало само при положение, че не намереха и нея за виновна редом с баща и, което бе напълно възможно, ако не съумееше да е бъде достатъчно убедителна в престореното си неведение. Като нищо щяха да я приберат, ако вече бяха заловили други аристократи, обсъждали с баща и заговора в нейно присъствие. Тогава нямаше да се преструва, че не знае, а щеше да обвини баща си в принуда. Не и ли повярваха веднага, щеше да им покаже Тантуфи и всички тайни щяха да излязат наяве.
Ако все още изпитваше чувства, Тианет щеше да усети нещо като нетърпелива възбуда.
В двора се вдигна шумотевица - войниците бяха пристигнали. Чу недоволния глас на един слуга, последван от удар на плът върху плът - тя познаваше добре този звук - и болезнен стон на изненада. Най-накрая войниците нахлуха в гостната, застанали от двете страни на своя командир, а Тианет заподозря, че май не са дошли за баща и.