Засенчено слънце [bg]

- Тия ли смяташ да поведеш срещу кисуатците? - попита го Езак на хакти с благоразумно приглушен глас, за да не долови някой от новите им съюзници нескритото презрение в него. -Повечето трябва да идат в пустинята и да си умрат там на спокойствие, за да облекчат участта на останалите.

Ванахомен споделяше неговото презрение, но не му позволи да го завладее, понеже тези войници, макар и жалки на вид, бяха единствените, с които разполагаше.

- Повечето от тях са наемници - обясни той, но побърза да се поправи, забелязал озадачения вид на Езак. Представата да се биеш срещу заплащане бе чужда на банбарските виждания. -Не са истински воини. По-скоро нещо като роби - подчиняват се на всекиго, който има възможност да ги изхрани.

Езак изпръхтя отвратен.

- Карат роби да се бият вместо тях? И наричате нас варвари?

Като продължи да се оглежда, Ванахомен забеляза някои признаци за надежда. Не всички войници се бяха събрали да зяпат пристигането на банбарци. Мнозина оставаха между шатрите и наблюдаваха от там. Тези мъже изглеждаха по-стегнати, а в погледите им имаше нещо повече от уморено любопитство. Те търсеха преди всичко Ванахомен, който единствен в челото на колоната носеше индигова роба - останалите военни предводители яздеха по-назад, начело на хората си. Всички знаеха кой трябва да е той.

- Виж там - каза на Езак, като внимаваше да не поглежда към мъжете, за които говори. - Тези са бойци - мъже от военната каста и други, които са били едно време в гуджаарейската армия. Много се надявах да сварим тук поне неколцина от тях. Те ще отсрамят всички останали.

Езак замълча и огледа ги по-внимателно. Изправи се малко на седлото, сякаш поокуражен.

Пред тях се показаха няколко големи походни шатри, всяка изработена в изтънчен гуджаарейски стил - от качествен жълтеникав плат, укрепен с кожа и украсен със златисти ивици. Бяха три пъти по-големи от най-хубавата банбарска шатра. Нямаше как тренираното в пустинята око на Ванахомен да не погледне с пренебрежение на тези излишества. Опъването и разглобяването на подобни шатри изискваше продължителен труд, а навярно се пренасяха от множество товарни животни. Тънкият лъскав плат бе красив, но пропускаше жега денем и студ нощем.

Той все пак запази безучастен израз на лицето си, докато неговите съюзници се измъкваха от тези съоръжения, за да го приветстват. Бяха повече, отколкото очакваше да види - близо двайсет души на най-различна възраст и от най-различни касти, но повечето богато облечени и с горда осанка.