Ханибал - врагът на Рим

Въпреки щедрото решение на Квинт да го придружи на север, за Ханон пътуването беше мъчително. Все още трябваше да се държи като роб. Квинт яздеше кон, а той трябваше да се задоволи със своенравното муле. Не можеше да яде с Квинт или да дели стаята му. Вместо това трябваше да се храни с робите и прислугата в крайпътните ханове и да спи в конюшнята с животните. Странно, но физическото отделяне от Квинт започна да възстановява невидимите разлики помежду им.

По някакъв странен начин и двамата изпитваха облекчение от това. Видяното и чутото в Рим им беше подействало наистина силно и бе направило на пух и прах другарството, което бяха изградили във вилата. Пътуваха към място, където не можеше да има приятелство между картагенец и римлянин, а само сблъсък и смърт. Това, че не разговаряха, премахваше необходимостта да мислят какво може да се случи в бъдеще. Естествено, мълчаливо приетата им тактика не сработи. И двамата изпитваха силна болка от предстоящата раздяла, която най-вероятно щеше да бъде завинаги.

Преодоляването на тристата мили от Рим до Плаценция се проточи, но най-сетне стигнаха целта си, без да се сблъскат с особени проблеми.

Цялата открита площ около града беше заета от огромни временни лагери, пълни с легионери, соции и конници. Пътищата бяха задръстени от маршируващи отряди и волски каруци, натоварени с продоволствия. Навсякъде имаше сергии, предлагащи храна, вино и екипировка. Гадатели предлагаха услугите си редом с ковачи, касапи и курви. Музиканти биеха барабани и свиреха на инструменти от кост, акробати скачаха и се премятаха, измамници обещаваха церове за всяка болест под слънцето. Сополиви деца тичаха насам-натам и си играеха с мършави псета.

Хаосът беше пълен, но не можеше да се отрече, че Ханибал се е нагърбил с херкулесова задача. В района вече имаше десетки хиляди римски войници.

Без да губи никакво време, Квинт се обърна към един минаващ центурион.

— Консулът пристигна ли от Рим?

— Закъснял си! Тук е от четири дни.

Квинт не беше изненадан. За разлика от него, Публий и хората му бяха сменяли конете си всеки ден.

— Къде е щабът му?

Центурионът го изгледа подозрително, но не се поинтересува защо пита. Макар и млад, Квинт очевидно бе конник. Той посочи надолу по пътя.

— Натам. На миля оттук.

Квинт кимна, после попита:

— Има ли новини за Ханибал?

Ханон се вцепени. Това беше въпросът, който изгаряше от желание да зададе.

Центурионът се намръщи.

— Е, ако искаш вярвай, но тоя мръсник е успял да прекоси Алпите. Кой би си го помислил?

— Изумително. — Квинт не искаше да поглежда Ханон, който сигурно ликуваше. — И какво прави оттогава?

— Атакувал твърдината на таврините Тавразия и избил жителите ѝ. И се говори, че в момента пътува насам, към Плаценция. Ние блокираме пътя му до боите и инсубрите, нали разбираш? — Центурионът извади наполовина гладиуса си от ножницата и го прибра отново. — Скоро ще има сериозна битка.