Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
— Това е последният, Ян — извика той на Верховен, който стоеше на известно разстояние.
Кериков се приближи до Ян, като се питаше защо холандецът не е умрял от студ само по тениска и яке.
— Кажи на хората си да си съберат багажа. Камионите трябва да бъдат унищожени и всички трябва да се качат на «Надежда» колкото е възможно по-бързо. Когато утре освободим азота, искам всички да се върнете във Валдиз и да изглеждате невинни като младенци.
Изпращането им на борда на «Надежда» щеше да улесни Абу Алам да ги убие бързо. Арабският касапин искаше да ги ликвидира поединично или на малки групи, но Кериков реши, че ще бъде най-добре да взривят кораба.
— Те се представиха по-добре, отколкото очакваше, нали? — гордо каза Верховен.
— Всички бяхте перфектни — отвърна Кериков, защото знаеше, че Ян се нуждае от още една доза ласкаене на себелюбието. — Имаш чудесни хора и лоялността им към теб е забележителна. Като награда искам да ти дам това. — Кериков му връчи черен мобилен телефон. — Това е спусъкът за устройствата. Трябва само да набереш 555-2020 и после да натиснеш ИЗПРАТИ. Сигналът ще стигне до детонаторите за една десета от секундата. В ръцете си държиш бъдещето на целия щат, Ян. Ето колко много ти се възхищавам и какво доверие ти имам. Ти ще останеш в историята като най-големия защитник на природата.
— Понякога съм се питал за теб, Иван, за мотивите и убежденията ти. Но това — Верховен вдигна телефона, — ми казва повече, отколкото думите ти могат да изразят. Когато моментът дойде, няма да се колебая.
Кериков изпита желание да се изсмее, но успя да запази тона на гласа си безчувствен и авторитетен.
— Време е да тръгваме. Ще пътуваш с мен в хеликоптера. Когато той дойде в съзнание, искам да се запознаеш с него.
— На «Надежда» ли отиваме?
— Не. Ще направим малко отклонение, за да оставим моя пленник, и после ще отидем във Валдиз.
Докато вървеше към хеликоптера, Кериков се обади на Тед Моси по друг мобилен телефон. Компютърният гений го увери, че оригиналната програма на КГБ е инсталирана и се нуждае само от паролата за активиране. Щом Кериков изпратеше паролата в компютъра, щяха да имат пълен контрол над дългия хиляда и двеста километра петролопровод и десетте помпени станции. И тогава никой не можеше да спре предварително програмирания ход на събитията.
Летище «Хийтроу», Лондон
Нямаше абсолютно никаква причина Халид Ал-Худари да се събуди. Тялото му беше толкова изтощено и изтерзано от болка, че обикновен човек би бил в кома най-малко двайсет и четири часа. Но нещо го разсъни въпреки агонията, изтощението и приспивателните хапчета, и изтръгна съзнанието му от мечтаното блаженство.
Очите му бяха затворени, но много бавно другите му сетива започнаха да подават информация. След минута той осъзна, че не чува успокояващото бръмчене на моторите на самолета, нито усеща движение.
Халид се стресна и погледна през прозореца. Очакваше да види небе и вълнообразните пясъци на пустинята Сахара, но не забеляза друго, освен терминали и огромни хангари. На пистата бяха наредени пъстроцветни самолети, досущ слонове, изпълняващи цирков номер. Над земята бяха надвиснали кълбести сиви облаци, през които проникваха само няколко лъча слънчева светлина.
Халид се обърна към пътничката до него, възпълна жена, която трескаво работеше на преносимия си компютър. Пръстите и с маникюр за сто долара бързо тракаха по клавиатурата. Тя отчаяно се опитваше да не забележи, че Халид се е събудил. Като имаше предвид как изглеждаше, той не я обвини.
— Съжалявам, но съм заспал веднага щом се качих в самолета. Защо все още сме на земята? — учтиво попита той, стараейки се да говори с най-хубавия си британски акцент.
Жената го погледна с отвращение, въздъхна тежко и заговори така, сякаш всяка дума и струваше пари, които не искаше да прахосва за него.
— Доколкото разбрах, държат ни като заложници. Пътничката позираше със заученото безразличие на жена, която мисли, че за да успее в свят, принадлежащ на мъжете, трябва да сдържа чувствата си, докато се превърне в автомат.
— Какво? — Сърцето на Халид заблъска в гърдите. Жената запамети файла, върху който работеше, и заговори бавно, като на идиот.