100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Когато Горбачов дойде на власт, Съветският съюз беше изправен пред много трудности, но над всичко се открояваше финансовата безизходица, предизвикана от огромните държавни разходи за въоръжаване. Надявайки се да сложи край на оръжейната надпревара, той побърза да приеме предложението на американския президент Роналд Рейгън за среща на високо равнище. Двамата ръководители се срещаха четири пъти: в Женева (1985), Рейкявик (1986), Вашингтон (1987) и в Москва (1988). Най-драматичният резултат беше споразумението за ограничаване на въоръженията, подписано през декември 1987 г. Това е първото споразумение, което действително съкращаваше броя на ядрените оръжия, притежавани от двете велики сили. Фактически то премахна напълно целия клас ракети със среден радиус на действие.
Друга стъпка, която намали международното напрежение, беше решението на Горбачов да изтегли съветските войски от Афганистан. Съветската армия нахлу в тази страна през 1979 г. по времето на Брежнев и в началото се радваше на значителни военни успехи. Но след Рейгъновото решение да снабди афганските партизани с ракети „земя-въздух“ (което значително намали ефективността на съветските въздушни сили), везните натежаха на другата страна и Съветите затънаха в продължителна война, чийто край не се виждаше. Външният свят сурово критикуваше съветското нашествие в Афганистан, войната там беше скъпа и непопулярна в СССР, но Брежнев, Андропов и Черненко (а отначало и Горбачов) нямаха желание да изтеглят войските от страх да не загубят престиж. Накрая Горбачов реши да съкрати загубите си и в началото на 1988 г. подписа споразумението, което предвиждаше изтеглянето на всички съветски войски. (То завърши според съгласуваната дата — през февруари 1989 г.)
Тези промени във външната политика бяха драматични, но Горбачов посвещаваше почти всичките си усилия върху решаването на вътрешните проблеми. Още от самото начало той разбра, че е необходима сериозна програма за преустройство (перестройка), за да се премахнат недостатъците на съветското стопанство. Като част от преустройството властта на комунистическата партия (която преди упражняваше пълен контрол върху управлението) бе значително ограничена. На икономическо равнище то допусна узаконяването на частни предприятия в някои отрасли.
Трябва да отбележим, че Горбачов винаги е настоявал, че е верен последовател на Маркс и Ленин и твърдо вярва в социализма. Целта, казваше той, е само да преобразим комунистическата система по такъв начин, че тя да работи по-добре.
Може би най-революционната негова реформа е политиката на гласност, която Горбачов въведе в 1986 г. Един от елементите й е по-голямата откритост и искреност от страна на управлението за собствената му дейност и за събитията, които представляват обществен интерес. Позволено беше на частни лица в публикации да обсъждат свободно политически въпроси. При гласността публикуването на възгледи, които само преди няколко години биха донесли затвор (а може би и смърт по Сталиново време), бе нещо обичайно. Стана възможно съветски издания да критикуват правителствената политика, комунистическата партия, високопоставени държавни служители и дори самия Горбачов!
Друга важна крачка към демокрацията в СССР бе направена в 1989 г., когато се проведоха избори за нов съветски парламент — Конгрес на народните депутати. Това не бяха истински свободни избори в западния смисъл на думата: 90 процента от кандидатите бяха членове на управляващата комунистическа партия, а други партии не бяха допуснати. Но гласуването беше тайно; изборите не предлагаха алтернативни кандидати, но преброяването на гласовете беше честно. Те несъмнено бяха най-близкото нещо до истински свободни избори, откакто комунистите взеха властта в 1917 г. Резултатите от изборите се доближиха — толкова, колкото правилата позволяваха — до „вот на недоверие“ към комунистическата партия.
Много партийни лидери от старата линия (между които няколко, които нямаха противници) се провалиха, а бяха избрани неколцина отявлени дисиденти.
Въпреки решителните промени в СССР никой не очакваше катаклизмите, които се случиха в Източна Европа през 1989–1990 г. След края на Втората световна война целият този район беше окупиран от руски войски и през 40-те години бяха установени верни на Съветския съюз комунистически режими в шест страни: България, Румъния, Полша, Унгария, Чехословакия и Източна Германия. Тези режими бяха, общо взето, непопулярни, но техните лидери, подкрепяни от тайната полиция и армията, се задържаха повече от четирийсет години. Дори когато народното недоволство успя да свали един от комунистическите тирани, както стана в Унгария през 1956 г., съветските войски скоро върнаха комунистите на власт. Макар изборите в Полша през юни 1989 г. да показваха ясно, че комунистите нямат подкрепата на народа, през септември впечатлението беше, че комунистическият и руският контрол върху Източна Европа е сигурен. Към края на годината обаче цялата система рухна като картонена къщичка под напора на ураган.