100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Погледнато така, ролята на Елизабет в опазването на Англия от испанската заплаха лесно може да бъде преувеличена. Един поглед назад показва, че Испания всъщност никога не е била сериозна опасност за английската независимост. Не трябва да се забравя, че в битката между английската флота и испанската армада двете сили съвсем не са равностойни. Англичаните не изгубват дори един кораб. Дори ако Испания бе успяла да стовари войски в Англия, те надали щяха да успеят да завладеят страната. Нейните армии не са имали особен успех никъде в Европа. Щом Испания не успява да потуши въстанието в малка Холандия, очевидно е, че няма никакви шансове да покори Англия. През XVI век английският национализъм е толкова силен, че е невъзможно испанците да завладеят Англия. Тогава къде да поставим Елизабет? Тя по същество е местна фигура, така че е подходящо да я съпоставим с руския Петър Велики. Като имаме предвид, че той е много по-голям новатор от Елизабет и че кара Русия да тръгне по съвсем нов път, трудно е да убедим далновидния руснак, че Елизабет трябва да бъде класирана по-високо от него. Но поради важната роля на Англия и англичаните през вековете след Елизабет би било грешка да я поставим много по-ниско от Петър. Във всеки случай ясно е, че само шепа монарси са постигнали толкова много, колкото те двамата.
95. МИХАИЛ ГОРБАЧОВ
1931
Най-значителното политическо събитие през последните четириисет години е разпадането на Съветския съюз и рухването на комунизма. Това движение, което десетилетия наред застрашаваше да погълне целия свят, залязва изумително бързо и сякаш вече е на път към „бунището на историята“. Един човек се очертава като централна фигура в това разпадане и залез: Михаил Горбачов, човекът, който оглавяваше СССР през последните му шест години (1985–1991).
Горбачов е роден в 1931 г. в село Приволное, Ставрополска област, в Южна Русия. Детските му години съвпадат с най-жестокия период от диктатурата на Йосиф Сталин, един от най-кръвожадните тирани в историята. Дори дядото на Михаил, Андрей, прекарва девет години в затворническите лагери, откъдето е освободен едва в 1941 г., само няколко месеца преди Германия да нахлуе в Русия. Самият Михаил е твърде малък за военна служба през Втората световна война, но баща му е служил в армията, а по-големият му брат загива в бой. Приволное е окупирано от германците за около осем месеца.
Обаче нищо не попречва на жизнения път на Горбачов. Той получава отлични бележки в училище, на петнайсет години постъпва в комсомола, а след това работи четири години като комбайнер. В 1950 г. постъпва в Московския държавен университет, следва право и се дипломира в 1955 г. Там Горбачов става член на комунистическата партия (1952) и пак там се запознава с бъдещата си съпруга Раиса Максимовна Титоренко. Двамата се оженват малко преди той да завърши и имат едно дете — Ирина.
След като получава дипломата си, Горбачов се връща в Ставропол и оттам започва постепенното му издигане в партийната йерархия. В 1970 г. той става първи секретар на районния комитет на партията, следващата година е назначен за член на Централния й комитет. Голямо повишение получава в 1978 г., когато се преселва в Москва и става секретар на ЦК, отговарящ за селското стопанство. В 1979 г. Горбачов е вече кандидат-член на Политбюро (фактически управляващия орган на Съветския съюз), а в 1980 г. става негов член.
Всички тези повишения са през периода 1964–1982, когато начело на Съветския съюз е Леонид Брежнев. Смъртта на Брежнев е последвана от кратко управление на Андропов (1982–1984) и на Черненко (1984–1985), и тъкмо през тези години Горбачов става един от видните членове на Политбюро. Черненко умира на 11 март 1985 г. и буквално на другия ден Горбачов заема неговото място като генерален секретар. (Гласуването е тайно, но според слуховете Горбачов е избран с много малка разлика пред Виктор Гришин, отличаващ се с консервативни възгледи. Колко различна би могла да бъде историята, ако само двама-трима души бяха гласували другояче!)
За разлика от повечето съветски ръководители Горбачов, преди да стане партиен водач, е пътувал в чужбина: Франция — 1966, Италия — 1967, Канада — 1983, и Англия — 1984), така че след избирането му на Запад се очакваше да бъде по-модерен и по-либерален лидер от предшествениците си. Това се оказа точно така, но никой не предполагаше, че предприетите от него реформи ще бъдат толкова бързи и толкова обхватни.