Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
Тя не отговори и те останаха да стоят в мълчание. Вятърът се усили и над остров Стейтън проблесна ярка светкавица. След известно време тя се обърна и пое по пътя, по който бяха дошли. Тайсън я последва. Тя стигна до една пейка в парка и седна. Тайсън седна в другия край на пейката.
— Ходихте ли до мемориала? — попита той. Тя кимна. Той почака, после каза:
— Човек постоянно отлага ходенето на такива паметници. Поне с мен е така.
— Да, аз също. Защото е гробница. Но когато видях стената с всичките тези имена, изписани върху нея, започнах да разбирам нещата по-добре. Постоянно си мислех, че всеки един от хората там не е умрял сам, а е загинал по време на сражение сред приятелите си, и тези приятели са имали възможността да отмъстят за мъртвите. Толкова е различно от смъртта на хората в цивилния живот. И си помислих, че V-образната форма на стената, която би могла да символизира Виетнам, може да означава и вендета — отмъщение. Помислих си, че войната, схващана като някакъв абстрактен тактически план, в крайна сметка се води от реални хора, приемащи я като нещо лично. Опитах се да използвам този начин на мислене, за да разбера какво се е случило в болница „Милосърдие“. Тайсън не отговори.
— Е — след известно време продължи тя, — нека сега се върнем към свидетелите. Ако изключим възможността за нови смъртни случаи, разполагаме с поне четирима свидетели, които могат да вземат участие в евентуални правни процедури. Ще има двама свидетели на обвинението — Бранд и Фарли — и двама свидетели на защитата — Садовски и Скорело. Рано или късно ще издирим и Луис Калейн, Ернандо Белтран и Лий Уокър. Възможно е никога да не открием Дан Кели и Майкъл Де Тонг. Накрая, остава и сестра Тереза.
Погледът му се плъзна по дължината на плажа и се спря върху нея.
— Никакъв успех нямаме с нея — каза тя. — Започвам да се чудя защо още не се е обадила.
— А аз се чудя дали изобщо някога е съществувала — отзова се Тайсън. — Всичко това изглежда някак си крайно нереално. Не мога да повярвам, че се случва, затова не мога и да го взема насериозно. Твърде много прилича на първото ми сражение. Толкова нереално — някакви си хора стреляха по мен, с истински патрони. И знаете ли какво направих? Разсмях се. Беше твърде абсурдно, като във военен филм. И ето че сега, близо две десетилетия по-късно, хората искат да възкресят спомените за нещо, което не исках да повярвам, че е истина дори в момента, когато се случваше. Разбирате ли какво искам да кажа?
— Да. Чувала съм го и преди, включително и за смеха по време на сражение. — Тя погледна встрани и каза: — Това ми припомня, че армията иска да се явите на преглед пред комисия психиатри, и то в най-скоро време. Такава е стандартна процедура при разследване по обвинение в убийство.
— Така ли? Какво ли говори това за нас като нация? Започвам да се чудя защо не ме изправят и пред комисия свещеници, за да проверят моралните ми устои. Ако те са разклатени, ще се окаже, че имам нужда от религиозни и етически напътствия, а не от военен съд.
— Не звучи чак толкова абсурдно, колкото изглежда — усмихна се тя. — Въпреки всичко, ще бъдете подложен на много подробен психиатричен преглед. Предполагам, че всичко това страшно ви възмущава — имам предвид факта, че непрекъснато ви нареждат какво да направите.
— Меко казано. Бях възмутен, когато ме накараха да мина на медицински преглед, когато ме снимаха за личната ми карта, когато ми зачислиха жилище в базата, когато ми казаха да се подстрижа, когато ми нареждаха каква униформа да си сложа за деня и т.н. и т.н.
— Вие сте цивилен до мозъка на костите си — каза Керън Харпър. — Но ще си припомните и ще свикнете с военните порядки.
— Точно от това се страхувам. Не искам да свиквам. Искам да запазя самоличността и индивидуалността си.
— В армията понякога се налага човек да се подчинява на заповеди. Не се ядосвайте и не се дразнете. Или поне не го показвайте. Не води до нищо добро.
— Права сте — кимна той. — Не искам да мразя армията, нито страната си, нито когото и да е с отношение към това разследване. И не вярвам, че наоколо витаят зли духове, които ме преследват, за да ме разпънат на кръст. Става дума просто за бюрократи, които си вършат работата, като дословно следват предписанията на закона. А фактът, че може да има много виновни, но само един е подведен под отговорност, не би следвало да ме кара да поставям под съмнение мъдростта на закона.
— Вие сте ядосан.
— Както и да е, единственият начин да се пребориш с правната система е с помощта на адвокати. Затова се вслушах в съвета ви да си намеря добър адвокат, и се обадих на един, когото ми препоръчаха. Той ми звънна днес следобед, когато се върнах в музея.