Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Вие сте предвидлив човек.
— Започвам да ставам такъв. Също така, ако имах телефон, не бих водил по него важни разговори. А ако се опасявате, че аз може да съм сложил някой скрит микрофон, за да запиша разговора си с вас или с някой друг — добави той, — имате думата ми на офицер и джентълмен, че тук няма подслушвателни устройства.
— Нямаше нужда да го казвате — отвърна му тя.
— Да бе, ние сме над тези неща. Но просто за да съм спокоен, може ли да ви претърся, за да се уверя, че вие нямате подслушвателно устройство?
— В никакъв случай — усмихна се тя.
— Само питах — сви рамене Тайсън. — Между другото, не намирате ли, че тази игра приема доста сериозен обрат? Имам предвид, че ми взеха паспорта, напълно съм убеден, че ме следят, и ми ограничиха свободата на движение.
— Това ограничение не е много затормозяващо.
— Тази къща е потискаща. Искате ли да видите и останалите помещения?
— Не. Ако се смятате за мъченик — каза тя доста хладно, — трябва малко да поразширите кръгозора си. Повечето хора никога не са имали такава къща и начин на живот, каквито имате вие. Не знам защо някой трябва да съчувства на човек, който е загубил палата си и се е преместил да живее в къщата на пазача. Половината от хората по земята биха дали мило и драго за къщата на пазача.
Тайсън не отговори. Известно време тя помълча, после каза:
— Вижте, истинският ви проблем е в това, че могат да ви обвинят в убийство. Проблемът на жизнения ви стандарт е незначителен. Бих ви посъветвала да съсредоточите вниманието си най-вече върху обвинението в убийство, а не върху битовите си удобства. — Тя замълча. — Извинете, не би трябвало да ви поучавам.
— Но пък сте права. Аз стигнах до същото заключение. Възнамерявам да прекарам тук колкото се може повече време, докато всичко това свърши. Ако в крайна сметка се окажа в затвора, преходът няма да е чак толкова болезнен. Ако се намеря вкъщи, ще целуна контейнера си за боклук. — Той се усмихна.
— Признавам, че тук наистина е дяволски горещо — усмихна му се в отговор тя.
— Искате ли бира?
— Добре.
Тайсън отиде до кухнята и се върна с две отворени бутилки бира. Подаде й едната и каза:
— Купих ги от магазина. На външен вид много приличат на Будвайзър, но не са. Обичам да пия бира направо от шишето.
— Нима?
Тайсън надигна бутилката и погълна на един дъх половината бира. Тя отпи от своята.
— Какво има в плика? — попита той.
— Само няколко формуляра, които трябва да подпишете.
— Не подписвам никакви военни формуляри.
— Чух вече за това.
— Така ли. Клюките бързо се разнасят.
— В последно време сте станали обект на внимание на твърде много хора. Внимавайте да не ви се завърти главата. Вижте, това са просто формуляри, в които се посочва мястото и времетраенето на срещите ни, и които потвърждават, че са ви били прочетени правата ви. Можете да обсъдите въпроса с адвоката си преди да ги подпишете, но бих искала да ги получа утре преди да замина.
— А ако не успея да се свържа с адвоката си?
— Ами… изпратете ми ги по пощата във Вашингтон.
— Трябва да ги включите в доклада си, така ли?
— Да.
— Онзи, който ще предавате след пет дни, нали?
— Ами… Реших, че трябва да се погрижа за това, докато съм още тук. Освен това, трябваше да ви върна и чадъра…
— Много мило от ваша страна, че сте си направила труда да прекосите цялата база, за да ми връчите тези формуляри и чадъра. Особено като се има предвид, че можехте да уредите да ми предадат всичко това в музея утре сутринта. Но наличието на такова лично отношение ми харесва.
— Да, много мило от моя страна. — Тя смени темата: — Семейството ви ще дойде ли да живее тук с вас?
— Мисля, че след като им се предоставя избор между морски курорт и това място, те ще предпочетат морския курорт — отговори Тайсън.
Тя не каза нищо, но той знаеше, че обмисля думите му.
— Не става въпрос за лоялност, безоблачни семейни отношения или оказване на някаква подкрепа — добави той. — Въпросът е чисто прагматичен. Не искам да идват тук и им го казах. Ще се виждаме през уикенда. Тя кимна.
— Тясното жилище може да предизвика излишен стрес. — допълни той. — Синът ми няма да има тук никакви приятели. Марси може да се окаже обект на натрапчиво дразнещо внимание от страна на медиите. И изобщо такива неща.