Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Той обаче го стори.
— Негов проблем. Не искам да го превръщам и в мой.
— Подполковник Левин беше прав — поклати глава тя.
Тайсън я погледна косо.
— Не че нямам чувство за самосъхранение — каза той. — Напротив, имам. Но всички съвети, които получих досега, някак си противоречаха на разбиранията ми. А аз съм човекът, който ще трябва да живее с Бен Тайсън, след като всичко това свърши. Ще се опитам да се преборя, но не чрез измама, компромиси и опетняване на други хора. Искам да получа справедлива присъда, дори ако тя е „виновен“.
— Действайте както намерите за редно — кимна тя. — Но имайки предвид събраните от мен факти и това, че вие не възнамерявате да дадете показания, опровергаващи показанията на Бранд, надявам се разбирате, че нямам друг избор, освен да препоръчам на армията да ви предяви обвинение.
— Няма да го приема лично.
Тя се отклони от пътеката, спря на тревистия склон и се загледа в колите, минаващи по крайбрежния булевард, с ръце, пъхнати в джобовете на бежовия й панталон.
— Нима имам друг избор? — тихо промълви тя, сякаш на себе си.
Тайсън застана малко настрани от нея и я погледна. Откъм сушата се надигна лек ветрец и развя косата й. Той си помисли, че тя изглежда много естествена на открито, в хармония с природните стихии.
— Защо не вярвате на Садовски и на Скорело? — попита той. — Нима ги смятате за безочливи лъжци? И аз ли съм лъжец?
— Не — тя обърна главата си към него. — Но на практика хората вярват повече на обвиненията в закононарушение, отколкото на отричането на закононарушенията.
— Защо?
— Много просто. Логично е. Стивън Бранд е уважаван лекар…
— Ясно. Разбирам какво искате да кажете. — Той погледна наляво. На около сто и петдесет километра оттам се намираше Саг Харбър, и Тайсън изпита известна злост и огорчение, че сега не е заедно с жена си и сина си на задната тераса на лятната вила. Но същевременно почувства, че ако може да бъде с тях в Деня на благодарността, това ще е по-хубаво и по-истинско. — Деветдесет дни, така ли? — попита той.
— Да, такъв е законът.
— Ще може ли армията да подготви всичко това за деветдесет дни?
— Могат да приключат въпроса и за една седмица, ако решат да не ви предявят обвинение. Но ако решат да продължат разследването, всичко, което остава да се направи по делото, е да се издирят останалите свидетели и да се определи дали ще са свидетели на защитата или на обвинението.
— Успяхте ли да откриете някой от тях?
— Оставила съм ви справка за това в плика.
— И какво се казва в тази справка?
— Бихте могъл да го чуете по новините тази вечер. Утре ще бъде във вестниците — тя го погледна. — Харълд Симкокс е загинал при автомобилна злополука. Близо до дома му в Медисън, Уисконсин. Колата му се разбила в перилата на един мост при много висока скорост. В кръвта му е имало високо алкохолно съдържание.
Известно време Тайсън съзерцава проблясващата повърхност на водата, за да извика в съзнанието си образа на Симкокс, и с учудване установи, че не може. Не му помогна дори скорошното преглеждане на албума със снимките от войната. Симкокс винаги или го нямаше на снимките, или бе обърнал главата си назад, или криеше лицето си под гротесков маскировъчен шлем, или пък бе потънал в дълбоката сянка на любимата си огромна австралийска сламена шапка. Харълд Симкокс. Тайсън изпита неприятно усещане, но същевременно сякаш го осени и някакво свръхестествено прозрение.
— Злополука? — попита той Керън Харпър.
— Не знам. Бил е разведен, без работа, алкохолик и доста саможив, доколкото ми казаха — отвърна тя. — Не е оставил никакво писмо.
— Е, понякога човек просто няма какво да каже.
„А понякога, помисли си той, човек има твърде много за казване, но е по-добре да го остави за себе си. Харълд Симкокс — Вероятно самоубийство, отсъди той. Муди — умрял от рак“. Спомни си за походите сред дърветата с оголени клони. Това беше война и тя никога нямаше да престане да убива и осакатява. Следващата жертва щеше да бъде Ричард Фарли.
— Не съм суеверен — бавно каза той, — но армията има своите прокълнати бойни единици, така както във флота има прокълнати кораби. Винаги съм имал усещането, че съдбата не е благосклонна към Седма кавалерия. И Литъл Биг Хорн не е бил единственият й лош ден. — Той си пое дълбоко въздух. — Е, може би не става дума за проклятие или съдба, а за духа на бойните единици. Въпрос на традиция, както би рекъл подполковник Левин.