Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
Тя кимна отново. Тайсън се изкашля.
— Разбира се, съзнавам, че те могат да се върнат в Гардън Сити, и така ще бъдем много по-близо един до друг. Но мисля, че за всички ще е по-добре, ако са по-надалеч от мен, поне за през лятото.
— Навярно е така. — Тя остави бирата си на ниската масичка и погледна часовника си. — Тук съм вече десет минути. Горе-долу толкова, колкото е допустимо да оставам на това място.
— В случай, че ни наблюдават.
— Да, в случай, че ни наблюдават. Както се оказа, те знаят, че онази вечер съм идвала в стаята ви. И съм доволна, че го вписах в доклада си. Но не бих искала пак да ми се налага да давам обяснения. — Тя тръгна към вратата.
Тайсън остави бирата си и нахлузи сандали и една тениска. Отвори вратата и те излязоха заедно от къщата.
Тръгнаха надолу по Стърлинг Драйв, откъдето се виждаше крайбрежният булевард. Тайсън плъзна погледа си по повърхността на водата. Имаше нещо безспорно магическо в светлините на пристанището и на закотвените в него кораби в лятната нощ.
— Вероятно смятате, че дойдох в жилището ви, за да ви видя. Всъщност не знам дали наистина е така. Когато приближих до къщата, видях, че не свети и си рекох, че не сте си вкъщи. И почувствах… Почувствах…
— Смесица от облекчение и разочарование.
— Да. Първо мислех да се поразходя и да се върна отново с плика и чадъра, но после… после реших просто да ви ги оставя…
— И си помислихте, че междувременно аз може да съм отишъл да ви търся в хотела за гости и да се разминем.
Тя кимна.
— Защо ли не се чувствам като глупачка?
— Защото знаете, че аз не намирам това за глупаво. — Той спря, но не се обърна към нея. Вместо това устреми поглед към хоризонта, където черната шир на океана се сливаше с черното небе. — Обстоятелствата, при които се срещнахме, бяха напрегнати и наситени с емоции, следователно имаме основание да очакваме една от двете възможни интензивни и емоционални реакции: омраза, или… Отблъскване и привличане може би са по-подходящи думи.
— Знам. Чудя се дали ако се бяхме срещнали при нормални обстоятелства, щях изобщо да ви обърна някакво внимание.
— Ако ви бях срещнал при нормални обстоятелства — усмихна се Тайсън, — определено щях да ви обърна внимание.
Тя отново тръгна да върви и той я последва.
— Хайде да говорим за нещо друго — каза тя. — Исках да ви дам някои напътствия относно показанията, които бихте могли да включите в доклада ми.
— Дадох ви показания, които можете да ползвате, още при първата ни среща — отговори той. — Какъв е смисълът сега да давам още някакви показания?
— Вижте, в първите си показания вие ми казахте, че сте провеждали бойни действия срещу въоръжен противник. И до един определен момент всичко беше чудесно. Но сега трябва преди всичко да отречете категорично обвиненията, които отправят срещу вас Бранд и Фарли. Разберете, тези двама свидетели са всичко, с което правителството разполага срещу вас. Това, което Пикард може да разкаже от разговора си със сестра Тереза, е косвена информация и затова не може да се приеме като доказателство в съда. Освен това няма никакви уличаващи документи и веществени доказателства срещу вас. Затова делото, с което разполага армията, ако изобщо съществува такова, се върти около Бранд и в по-малка степен около Фарли.
Тайсън кимна. И сам беше стигнал до същото заключение.
— Затова трябва директно да опровергая техните показания?
— Да. Или да докажете, че те лъжат, или че имате основание да смятате, че двамата не са безпристрастни свидетели в полза на обвинението. С други думи, трябва да разклатите достоверността на показанията им, като разкриете, че е възможно между вас да е съществувала омраза. Или, както казва закона, трябва да дискредитирате свидетелите.
— Много мило от ваша страна, че ми го напомнихте.
— Всеки адвокат би ви казал същото. Но фактът, че получавате тази информация от мен, трябва да ви подскаже, че ако успеете да дискредитирате Бранд, а той е ключът към всичко, аармията ще трябва да прекрати разследването.
Тайсън кимна.
— Можете ли да дискредитирате Бранд?
— В известен смисъл може би да. Но това, разбира се, би означавало да разкажа за онова, което той правеше там. Не за живота му след това, защото всичко, което знам за него, е от прочетеното във вестниците, а според тях той е чудесен лекар, радващ се на шестнайсетгодишен брак, от който има син, връстник на моя, и дъщеря. Но защо да разказвам нещо, което се е случило преди близо две десетилетия? Толкова ли е важно да спася собствената си кожа?
— Надявам се.
— Но това противоречи на всичко, в което вярвам, а аз вярвам, че трябва да забравим миналото. Ако искам да ме съдят според онова как съм живял след Виетнам, какво основание бих имал да измъкна нещо от забравата на миналото и да го хвърля в лицето на Браун?