Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Ший кимна несигурно. Не беше убеден, че гномът ги е излъгал за всичко, което им беше казал. Колкото и лицемерен да беше, той звучеше убедително, когато твърдеше, че знае къде се намира Мечът. Самата мисъл, че той знае такава тайна, вбесяваше човека от Вейл. Ами ако беше тръгнал да търси Меча? Ами ако знаеше къде е той?
— Забрави цялата тази история, Ший — намеси се примирено Панамон. — Този гном се уплаши до смърт от нас. Единствената му мисъл е била да се спаси, Историята с Меча беше просто номер, за да не го убием, докато му се отдаде възможност да избяга. Погледни това. Толкова е бързал, че дори е забравил скъпоценната си торба.
Едва сега Ший забеляза торбата, оставена полуотворена на отсрещната страна на малкото открито пространство. Наистина беше странно, че Орл Фейн беше забравил скъпоценностите си, след като се беше подложил на толкова неприятности, само и само да ги убеди да ги вземат със себе си. Тази безполезна торба беше толкова важна за него, и въпреки това лежеше там забравена. Явно и съдържанието й беше вътре. Това личеше по малките издутини по нея. Ший се доближи любопитно и я изгледа с нескрито подозрение. Изпразни съдържанието й на земята. Мечовете, кинжалите и бижутата се изсипаха с подрънкване. Ший се загледа в предметите и усети огромното тяло на Келцът до себе си. Тъмното му безизразно лице беше надвесено над него. Стояха и изучаваха изоставените вещи на гнома, сякаш те криеха някаква загадъчна тайна. Спътникът им ги наблюдава няколко секунди, после измърмори ядно нещо, доближи се и се загледа в оръжията и бижутата.
— Хайде да тръгваме — подкани го той. — Трябва да открием приятелите ти, Ший, и може би с тяхна помощ ще можем да разберем къде се намира Мечът. Какво толкова зяпаш? Нали вече видя веднъж всичките тези боклуци? Не са се променили. Нищо не се е променило. Все са си същите.
В този момент Ший разбра.
— Не са същите — каза той бавна — Няма го. Той го е взел.
— Какво го няма — попита раздразнено Панамон и подритна купчината. — За какво говориш?
— Онзи стар меч в кожената ножница. С ръката и факела.
Панамон погледна бързо мечовете в малката купчина, присвил вежди. Изведнъж Келцът се изправи, погледна Ший и прикова дълбоките си, интелигентни очи в неговите. И той беше открил истината.
— Значи, взел е един меч — измърмори сърдито Панамон, а мозъкът му не преставаше да работи. — Но това не означава, че той… — Млъкна, ченето му увисна от смайване, извъртя невярващо очи. — О, не! Не може да бъде. Невъзможно е. Искаш да кажеш, че той е…?
Не можа да довърши мисълта си. Думите му заседнаха в гърлото. Ший кимна с глава, напълно отчаян.
— Мечът на Шанара.
КНИГА ВТОРА
ГЛАВА 21
Същата сутрин, когато Ший и новите му спътници научиха ужасната истина за избягалия Орл Фейн и за Меча на Шанара, Аланон и другите от групата също си имаха неприятности. Бяха се измъкнали успешно от Централната кула на крепостта на друидите под вещото водачество на мистика, лъкатушейки надолу през лабиринт от тунели, докато стигнаха до основата на планината, където започваше гората Не се сблъскаха със съпротива по време на бягството. Срещнаха само няколко случайни, бързащи към проходите гноми, изостанали от разбитата охрана на замъка, която беше избягала по-рано. Беше ранна вечер, когато групата се измъкна от височините и тръгна на север през гората Аланон беше сигурен, че гномите са преместили Меча на Шанара малко преди сблъсъка им с Носителя на черепите в помещението с пещта, но му беше невъзможно да определи кога точно е станало това Ивънтайн контролираше северните покрайнини на Паранор и всеки опит за пренасяне на Меча щеше да срещне съпротивата на воините му. Може би кралят на елфите вече беше успял да вземе Меча. Аланон беше силно разтревожен за малкия човек от Вейл, когото се беше надявал да открие в крепостта на друидите. Когато потърси мислено младежа в подножието на Драконовите зъби, разбра, че той е с други хора, които се движат на север към Паранор. Явно нещо ги беше отклонило от пътя им. Ший беше съобразителен и имаше закрилата на камъните на елфите срещу властта на Господаря на магиите. На друида не му оставаше нищо друго, освен да се надява, че те, в крайна сметка, ще се намерят без повече усложнения и когато това стане. Ший ще бъде жив и невредим.
Но Аланон си имаше и други грижи. Започнаха да пристигат многочислени подкрепления на гномите, които скоро разбраха, че Аланон и останалите от групата нападатели са се измъкнали от двореца и са някъде в Непроходимата гора около Паранор.