Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
Мунц кимна.
— Благодаря ти, Карл.
— Това ли е всичко? Готови ли сме? Нали не сме забравили нещо?
— Абсолютно нищо — отвърна Сантини. — Да тръгваме.
ПЕТ
„Юнисентър“
Магистрала „Панамерикана“
Буенос Айрес, Аржентина
18:30, 8 Август 2005
Дейвид У. Юнг — младши бе силно смутен от чувствата, които се бореха в него, докато пиеше горещ шоколад с Хулио Артигас на малка масичка в едно от заведенията за бързо хранене на последния етаж в огромния търговски център.
Беше тъжен и ядосан, чувства, които са недопустими за агент от ФБР, особено за член на ЗОО, който искаше да запази тази работа, което означаваше, че трябва да докаже, че умее да запазва хладнокръвие и да проявява професионализъм, когато е подложен на стрес, а не да показва гняв или тъга.
Току-що бе видял как полковник Алфредо Мунц се изправя небрежно от съседната кръгла маса, където се бяха настанили жена с две тийнейджърки, и се отправя към мъжката тоалетна.
Само че Мунц нямаше намерение нито да ползва тоалетната, нито да си мие ръцете.
Трябваше да предаде на Солес паспортите на цялото семейство. Това означаваше, че Мунц току-що се е сбогувал със семейството си за Господ знае колко време и ги поверяваше на хора — включително на един китаец — които те не бяха виждали никога през живота си.
По лицата на момичетата се бе изписала уплаха. И двете бяха млади и красиви, каза си Юнг. Едната бе на около шестнайсет, а другата малко по-голяма — на прага на женствеността.
„Изобщо не бива да са въвлечени в подобно нещо. Дяволите да ги вземат проклетите мръсници!“
По-малката погледна към тяхната маса. Юнг срещна погледа й и се усмихна, с надеждата да й подскаже, че всичко ще бъде наред.
В първия момент остана с впечатлението, че тя се стресна, след това извърна очи.
„Не трябваше да го правя. Някой може да ме види. По дяволите, исках да й дам малко кураж“.
В същия момент Солес излезе от мъжката тоалетна, пъхна ръце в джобовете и кимна едва забележимо на Юнг и Артигас. Извади пакет цигари от джоба си и без да бърза, защрака със запалка „Зипо“.
Мунц излезе почти веднага след него, също извади пакет цигари, потърси запалка, не откри и погледна безпомощно към Солес. Солес извади „Зипото“ и запали цигарата на Мунц.
Мунц погледна бързо съпругата си и дъщерите и се насочи към ескалатора. Солес пое в обратната посока — към асансьорите. Така бе по план.
Кастило се появи откъм ескалаторите. Направи се на приятно изненадан, когато забеляза Юнг и Артигас, и се приближи до масата им. Стиснаха ръце, потупаха се по гърбовете и се целунаха по аржентински.
Сеньора Мунц и момичетата вече познаваха всички участници в играта.
Кастило кимна към асансьорите.
Артигас прошепна:
— Ще се видим на ферибота.
Стана и тръгна към ескалатора.
Сеньора Мунц изчака съпругът й да потъне в тълпата, която чакаше да се качи на ескалатора, посегна към чантата си и стана, а след това даде знак на момичетата също да станат.
Юнг извади банкнота от джоба си и я остави на масата за бакшиш. Докато се пресягаше, усети тежестта на полуавтоматичния пистолет.
„Мили боже, спомни си неочаквано той, не съм го заредил! Ще ми отнеме цяла вечност с тази превързана ръка.“
Отправи се с бърза крачка към мъжката тоалетна, влезе в една от кабинките и заключи. Извади револвера, освободи барабана, като го притисна в ролката тоалетна хартия, и сложи патрони. След това го върна в кобура, отключи вратата и забързано излезе от тоалетната.
Обзе го паника, защото не успя веднага да види семейство Мунц. След това ги забеляза в тълпата пред ескалатора.
По-малкото момиче го видя, че приближава, и се усмихна с облекчение.
Той й се усмихна отново и се отправи към ескалатора.
XI
ЕДНО
16 Етаж, 1568 „Авенидл Арибеньос“
„Белграно“, Буенос Айрес, Аржентина
19:40, 8 Август 2005
Когато Пол Сиено отвори металната врата на апартамента, за да влязат Кастило и El Coronel Алфредо Мунц, бивш шеф на ДРУ, Кастило забеляза, че холът е пълен с хора. Ерик Кочиан се бе настанил на кафяв кожен фотьойл, вдигнал крака на близката отоманка. В едната ръка стискаше чаша вино, а в другата — пура.
„Кралят е своя замък“, помисли си с усмивка Кастило.
На масичката бяха поставени плата със сирене и шунка, бутилки вино и бира и чаши. Шандор Тор се бе настанил до Сузана Сиено на едно от канапетата. Старши сержант Джон Дейвидсън и полковник Джейк Торине седяха на другото. Ефрейтор Лестър Брадли се бе свил между тях. Фернандо Лопес се бе отпуснал на кресло, очевидно донесено от другаде.