Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
— Гвоздистрели! — ревна Балкус, свали своя от гърба си и го изпразни в налитащите бойци. Характерният трясък вляво и вдясно от него дойде като знак, че заповедта му е била чута. За един кратък миг имперският щурм се разпадна напълно, сякаш размазан от исполински юмрук. А после осородните връхлетяха отново. Балкус извади меча си, хората му грабнаха щитове и боздугани, брадви и копия, мъжете и жените от втората и третата редица забиха дълги пики в земята. Ценийската стена от щитове се огъна внезапно, твърде рехава, за да удържи напора. Щурмът връхлетя отбранителната линия на таркианците и се заби като клин между Паропс и колегиумските доброволци. Плиус загина, без да е нанесъл и един удар.
Отзад, откъм вътрешността на имперския стан, проехтя внезапна, тиха експлозия.
Експлозия от светлина, не от взрив — чудовищен прилив от бяло сияние. Балкус залитна назад и вдигна ръка да предпази очите си, чу звън на метал, вик на ранен мъж. Атаката на осородните се разколеба, войниците спряха на броени крачки от противника, дори понечиха да се оттеглят. Примижал и мигащ, Балкус ги видя как се оглеждат объркано, а офицерите им се питат какво става.
Нещо гореше в имперския лагер… не, не гореше, а светеше. Във въздуха висеше човешки силует, но така нажежен от светлина, че очите те заболяваха, все едно си погледнал в слънцето. Осородните войници в близост до силуета извръщаха погледи и отстъпваха назад. Светлината беше толкова силна, че Балкус различаваше ясно и най-дребните детайли в полето отдолу. Не беше светло като ден. И най-ясният ден не беше толкова светъл.
Точно под светлината имаше човек; Балкус изруга от благоговение и страх, защото човекът гореше в пламъци. Бронята му светеше нажежена до бяло, събрала във фокус страховитата светлина. Ставаше въпрос за Изкуство, осъзна Балкус, Изкуство, каквото той не беше виждал преди и което не искаше да види никога повече. Мъжът залиташе, мяташе се, бронята му се топеше, по кожата му се пукаха мехури, ала нещастникът не можеше да обърне гръб на сияйното създание, чиято гибелна светлина го държеше прикован като с магия.
Ослепителен блясък… и нова светлинна вълна се плисна като концентричен прилив през имперската армия и онези, които застигна, онези, които се бяха обърнали да видят какво става, нададоха писъци, забиха пръсти в очите си, свлякоха се на земята.
А после светлината изчезна. Факлите и фенерите в лагера мъждукаха като светулки в плътния мрак. И в този миг на потрес и объркване сарнианци първи събраха мислите си. Събраха ги в мисловната си мрежа и се стовариха като чук върху заслепения противник. Балкус даде заповед за стрелба на сляпо, по врага, който трябваше да е някъде там, на броени метри от неговите хора, невиждащ и невиждан. Колегиумските щраколъкове изтрещяха в хор и пометоха оцелелите осородни.
26.
Въпреки липсата на предварителна координация, въстанието избухна на десетки места в града едновременно. Вестта за смъртта на генерал Рейнер беше искрата, която изкара на улицата бойците от всички клетки на съпротивата и подпали пожар, а той се разпространи по-бързо, отколкото Кимене можеше да контролира събитията. Част от съпротивителните групи се съобразиха с указанията й да изчакат заповед за координирано нападение, други удариха по най-близката мишена, предоставена им от Империята.
Осородни войниците вече вършееха по улиците на града. Първата реакция на гарнизонните офицери след смъртта на Рейнер и Латвок — нито единият, нито другият бе имал навика да споделя плановете си със своите подчинени — беше да приберат всички познати им размирници и да стоварят железен юмрук върху населението, продължавайки традицията, наложена от убития генерал. На много места се стигна до въоръжени сблъсъци със съпротивата. В първите часове на въстанието избухнаха двайсетина и повече отделни стълкновения и почти навсякъде численото превъзходство смля малките наказателни отряди, пратени от Империята. Вместо парцаливи банди от негодяи, въоръжени с ножове, камъни и тояги, войниците се сблъскаха челно с военното наследство на Мина.
Минасците бяха близки сродници на бръмбарородните, нещо като братовчеди, но полуродни братовчеди, при които притокът на свежа кръв се беше стабилизирал и дал началото на самостойна раса. Освен бръмбарската издръжливост, минасците имаха в себе си здрава ядка на мравешки боен дух, комбинация, оказала се костелив орех дори за всепобедната имперска машина. Изминали бяха осемнайсет години от изтощителната битка за града, но минасци още държаха мечовете си наточени и арбалетите — смазани грижливо. Бойците от съпротивата, изпълнили улиците на Мина сега, представляваха позакърпена възстановка на предишното поколение със същите нагръдници и шлемове в червено и черно, със същите къси мечове, дълги щитове и тежки арбалети. Когато налетяха отгоре им, самоуверените войници от имперския гарнизон се разбиха като в стена, посечени и разстреляни във въздуха.