Поглед в мрака

Мравкородните не виждаха в мрака и това не беше тайна за никого. Включително и за противниците им, които също като тях бяха създания на деня. Имперските съгледвачи вече бяха докладвали за придвижването на сарнианската армия и за всички беше ясно, че на заранта вражеските войски ще са достатъчно близо, за да влязат в битка.

Само че за разлика от враговете си, мравкородните бяха в постоянна мисловна връзка помежду си, способност, която им даваше значителни предимства — да се бият като един, да се защитават взаимно, да виждат през очите на другарите си. По-очевидната част от приложенията на мисловната мрежа беше широко известна. Едно от не толкова очевидните й приложения беше свързано с логистиката, което в конкретния случай позволи на десет хиляди сарниански войници да напуснат в съвършен ред лагера си няколко часа преди зазоряване и да потеглят към имперския стан. Тази тактика мравкородните не бяха използвали досега, но и заплахата, която Империята представляваше, също беше безпрецедентна по своя характер. Сарнианският цар и неговите тактици бяха стигнали до решението предния ден, минути по-късно заповедите бяха предадени и разяснени на цялата войска.

А логистиката им, тя беше образцова! Десет хиляди души в непрогледния мрак на облачна нощ, всеки от които знаеше в детайли къде се намират всички останали и какво има под собствените си крака, така че да не се блъсне нито веднъж във войника от предната редица, нито да настъпи съседа си. Намазали бяха с кал броните си, почернили бяха оръжията си. За една толкова многочислена тежка пехота сарнианците се движеха безшумно и в пълно безмълвие, само звън на метал нарушаваше от време на време тишината.

На различно разстояние пред армията по земя и по въздух напредваха отрядите за бързо реагиране — стотици богомолкородни бойци от Древната съобщност, мухородни, молецородни лъкометци, мъже и жени, за които мракът не беше пречка, пратени със задачата да открият и елиминират съгледвачите и предните постове на осородните. И те като сарнианците се придвижваха в пълно мълчание, невидими по силата на уменията си, на Изкуството си и на безлунната нощ. Бяха безмилостни, убиваха с острие или стрела, без предупреждение и без пропуск. Генерал Малкан не се беше скъпил откъм разузнавачи, компенсираше нощната слепота на своите хора със силното зрение на мухородни съгледвачи и с многочислени предни постове, които да го предупредят при първия знак за нападение или засада. Никой от тях не доживя да вдигне тревога.

Колкото до Балкус и другите съюзници — с тях никой не знаеше какво да прави. След като изработиха стратегията на предстоящото сражение, сарнианските тактици се изправиха пред проблема с тримата командири и техните подопечни войници, които не се вписваха в плановете им, но пък бяха твърде многобройни, за да се прахосва потенциала им в бездействие. Накрая решиха да пратят Балкус на десния фланг с инструкции хората му да се движат след основната част от армията, като предпазна мярка, в случай че някой бръмбар се спъне в съседа си и вдигне олелия. При тях бяха таркианските емигранти на Паропс и малкият ценийски контингент на Плиус; също и колегиумските търговски роти със своите щраколъкове и гвоздистрели.