Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
Вестите стреснаха гарнизонните офицери и бързо-бързо ги смъкнаха на земята. Ответната реакция на Империята беше своевременна и пропорционална, изчислена така, че да спре разложението навреме, като за тази цел всички съмнителни елементи сред населението трябваше да бъдат избити до крак и без бавене. Заповедите бяха изпълнени прецизно и всички мобилизирани съпротивителни клетки, без изключение, бяха издирени, обградени и изклани. Докато течеше наказателната имперска операция, хората от клетката на Кимене и от другите клетки, които бяха спазили указанията й — близо две трети от съпротивата — направиха своя ход. Удариха по ключови сгради и позиции из целия град, като се натъкнаха на изненадващо слаба съпротива, защото войниците, които при нормални обстоятелства биха притичали да се включат в отбраната, сега бяха пратени да се сражават другаде. Стана така, че няколко гарнизонни отделения, прибиращи се след успешно изпълнена мисия, откриха, че собствените им казарми междувременно са били превзети и окупирани от бунтовниците. Други се оказаха обсадени в току-що завладените сгради. Притиснати до крепостната стена на града, войниците от друго отделение избягаха през портите и духнаха в посока към Мейнис.
В края на ожесточените еднодневни сражения съпротивата беше овладяла повече от половината град, а имперските сили държаха три импровизирани позиции на различни места в Мина. В уравнението влизаха също съпротивителните ядра, които не признаваха ръководството на Кимене, както и няколко квартала, които бяха до такава степен разрушени или оспорвани, че нито едната, нито другата страна искаше или можеше да се похвали с контрол върху тях. Ако не беше един фактор, Кимене несъмнено щеше да се увенчае с победа.
Хората й бяха издигнали барикади от стари мебели, преобърнати каруци и всякакви строителни отпадъци, домъкнати от множеството разрушени къщи, запушвайки по този начин два от трите подхода към нейния проблем. Кимене стоеше при една от барикадите и оглеждаше зданието, което беше изиграло значима роля и в собствения й живот.
Дворецът, издигнат от покойния полковник Ултер, беше умалена версия на императорския дворец в Капитас — стъпаловиден зикурат, който имаше колкото надземни, толкова и подземни нива. Основната част от оцелелия личен състав на гарнизона се беше барикадирала в огромната сграда — входовете, прозорците и балконите гъмжаха от войници, готови да стрелят с оръжия и жила по всеки, който влезе в обсега им; имаха и малък катапулт, сглобен от имперските занаятчии. Кимене можеше да атакува двореца от всички страни и по всяко време, а за да преместят катапулта си, осородните трябваше да го разглобяват и сглобяват всеки път.
В момента имаше временно прекратяване на огъня. Допреди час имперските сили бяха държали и казармата в съседство, но после Чисис докладва, че личната му гвардия е подпалила покрива и войниците са се евакуирали в двореца. Така или иначе, масивното здание трябваше да бъде превзето и битката за него обещаваше да се превърне в кървава баня.
Кимене знаеше, че трябва да действа бързо, защото обсадата на двореца задържаше твърде много от нейните хора, а съпротивата тепърва трябваше да затвърди контрола си над останалата част от града. Ако разполагаха с достатъчно време, сигурно биха могли да уморят осородните от глад, но Кимене имаше неприятното чувство, че времето е едно от нещата, които не им достигат.
Чу стъпки зад себе си, обърна се и видя бръмбарородното момиче, Челядинка. Лицето й беше изопнато, на кръста й висеше меч, в ръцете си носеше арбалет, а пазачите, които трябваше да я държат под око по заповед на Кимене, бяха докладвали, че най-малко един имперски войник е загинал от стрелбата й.
— Още ли мислиш за осородния си приятел? — попита я Кимене.
— За приятелите си, да. Не само за него. — Че вдигна поглед към двореца. — Това място събужда спомени — вметна умърлушено тя.