Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
Балкус изведе хората си още двайсетина метра напред и те се строиха в две редици за стрелба. Битката се водеше нестройно и накъсано, защото дори сарнианската мисловна мрежа не можеше да гарантира съвършен ред в предутринния мрак. Осородните се бяха престроили бързо и центърът на сарнианското настъпление се натъкна на солиден фронт от пазители, тежка пехота и връхлитащи от въздуха летящи отряди. Атаката на Сарн буксуваше на място.
„Губим предимството си.“ Изненадата и инерцията, осигурили първоначалния им пробив, бързо се изчерпваха. Загубите в жива сила растяха и Балкус ясно си даваше сметка, че неговите хора ще попаднат право в месомелачката, ако осородните преминат в контраатака по десния фланг. Таркианските войници на Паропс бяха оформили линия от щитове срещу жилата и щраколъковите снаряди, осигурявайки прикритие за щракометците на Балкус. Уви, фронтът на противника се разширяваше с всяка минута, нови и нови войници притичваха да се включат в сражението. Балкус прати хората на Плиус да оформят защитна стена от щитове по десния фланг на неговата рота, в случай че осородните се опитат да нападнат оттам. Ценийският шпионин, напъхал телесата си в преправена набързо броня, се потеше обилно, блед като платно. Твърде дълго беше живял като цивилен.
Балкус поклати глава. Наоколо му колегиумските щракометци стреляха усилено, с променлив успех нанасяха поражения на престрояващия се имперски фронт. Отрядът богомолкородни, който се беше сражавал далеч вдясно от ротата на Балкус, беше погинал кажи-речи до последния човек след щраколъков залп откъм вражеските редици, а само преди минута в главата му отекна проблясък на болка, последван от мъртвешка тишина, когато огромно гюле разора бразда в сарнианските редици.
„Но къде, да опустее, е истинската им артилерия?“ Ако не се брои оловометът с гюлетата и един самотен катапулт в дъното на имперския лагер, от артилерията на имперците нямаше и помен, дори бойни автовозила не се бяха включили в сражението. „Означава ли това, че Салма е успял да извърти лудия си номер?“
Точно тогава го застигна заповедта: „Командир Балкус, открийте стрелба по имперския център.“
„Ами фланга?“ — помисли си той, но така не излъчи въпроса по мрежата. Не можеше да оспорва заповед. Подчинението беше впечатано в костите му. Осородните в неговата част на фронта бяха коригирали мерника си и хората на Паропс се огъваха под тежкия обстрел. Балкус погледна към солидната маса от тежка пехота в центъра и разбра, че осородните там всеки момент ще преминат в настъпление.
„Свършено е с нас“ — помисли си, още една мисъл, която не сподели с никого, после изкрещя: „След мен!“ и се втурна право в обсега на противника, възползвайки се от пролуката, която се беше отворила между войниците на Паропс и каретата на сарнианската армия.
Щраколъков снаряд, изгубил почти напълно инерцията си, изби искри от бронята му. Балкус не обърна внимание на болката. Знаеше, че хората му го следват и че немалко от тях са достатъчно съобразителни, за да преценят минималните шансове за оцеляването им. Левият имперски фланг, който допреди миг разменяше изстрели с неговите хора, започна да сгъстява редиците си за атака. Без да чака изрична заповед, Плиус премести стената от щитове на своя контингент, за да поеме най-тежкия удар на нападението.
— Дайте им да се разберат! — изрева Балкус с цяло гърло. Мъжете и жените на Колегиум се строиха около него като истински войници, а не като сбирщина от дюкянджии, търговци и безделници. Лицата им, лица бръмбарородни, мухородни и всякакви други, бяха безизразни и нетрепващи, умовете им — фокусирани върху конкретната задача и слепи за клането наоколо. Това беше едва втората им битка, а първата без стени, които да ги защитят.
Имперският център се юрна напред и щракометците на Балкус стреляха в почти пълен синхрон. Най-близкият ъгъл на осородната формация се огъна и срина на място, шокът се разля като вълна по имперските редици, така че войниците в другия край на строя продължиха напред, макар и нестройно, а тези най-близо до Балкус прекратиха настъплението си. И в този кратък миг на объркване сарнианците щурмуваха, първата редица хукна напред щит до щит, а войниците от втората стреляха с арбалети и щраколъкове право в лицето на врага.
— Идват! — изрева Плиус и за пръв път изтегли меча си от ножницата. Лявото имперско крило нападаше по земя и по въздух, без да се интересува от ставащото в центъра. Хората на Балкус презареждаха трескаво. Имаха време за още един залп, повтаряше си наум той като заклинание.
— Огън! — И те изпълниха заповедта, стреляха и отвориха широки пролуки в рехавата формация от пехота и въздушни отряди. Ценийците се стегнаха със застъпени щитове да посрещнат вражеската вълна. Между Балкус и ценийците хората на Паропс чакаха гигантската ножица да се затвори и да улови осородните в капан между тяхната редица щитове и тази на Плиус. Вляво от Паропс удържането на фронта беше в ръцете на колегиумските доброволци.