Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
Ахеос слушаше внимателно изповедта на губернатора. Знаеше, че словоохотливостта му се дължи на страха от предстоящото. „И двамата сме тук, защото скририте искат да ни използват.“
Осородният навярно се досети за посоката на мислите му, защото кимна и каза:
— Излиза, че и двамата сме аутсайдери, нали? Най-смешното е, че когато това приключи и ако още сме живи, аз ще остана тук, а тебе пак ще те прогонят.
— Аз и не искам да оставам — отвърна с равен глас Ахеос. — Дойдох, за да ме лекуват. Останах, защото те са моят народ и защото въпреки всичко се чувствам длъжен да им помогна. Но когато това приключи, ще си тръгна, защото домът ми е другаде.
Тегрек се изправи. Ахеос чу тътрене на сандали върху камък, обърна се и видя закачулени фигури да излизат под червеникавия светлик на залеза. Преброи двайсетина, преди да се откаже. „Извикали са всички“ — осъзна той. Най-умелите магьосници на Тарн бяха изкачили същия лъкатушен път през планинските недра. Имаше поне десетина скрири, имаше и други молецородни, такива, които никога не се бяха стремили към властта и отговорностите на този пост — учени, философи, магьосници на частна практика. Сега всички те бяха тук, мъже и жени, белязани от времето — най-младите бяха с двайсетина години по-стари от Ахеос и нито един не изглеждаше спокоен и уверен. Сред тях имаше и други като Тегрек, чужденци, намерили убежище в Тарн заради способностите си в магията — богомолкородни и паякородни рамо до рамо, един скакалецороден, две водни кончета от Федерацията и дори една миниатюрна мухородна старица, която се подпираше на бастун и също като Ахеос изглеждаше измъчена от дългото изкачване. Бавно и без изрични указания, новодошлите се подредиха в два концентрични кръга — скририте във вътрешен кръг, останалите зад тях, близо до ръба на малкото изкуствено плато.
Зареа се приближи и помогна на Ахеос да се изправи — не от съчувствие, а по необходимост. Той се довлече с накуцване и зае мястото си във вътрешния кръг, точно срещу Тегрек; Зареа и осородната Раека се оттеглиха към изхода на стълбището.
„Ние ще сме очите, през които този ритуал ще съзре плячката си“ — напомни си Ахеос. Другите щяха да осигурят силата и да й придадат нужната форма; двамата с Тегрек щяха просто да я фокусират. Такива ритуали са били извършвани често в епохата на Вещото време, преди много столетия. Но в обозримото минало? Не, последният се е състоял преди петстотин години в Даракион и драматичният му провал бележеше края на мащабната ритуална магия. Досега. Правени бяха опити, разбира се, но далеч не толкова амбициозни, повечето се бяха провалили, някои без резултат, други с ужасни последствия. А сега, в епохата на Умелите, когато магията бе толкова изтъняла и отслабена, никой не знаеше дали начинанието им изобщо е осъществимо.
„Че…“ Прииска му се да й беше казал нещо повече, преди тя да потегли за Мина с онзи предател Талрик. Сега стоеше тук под пламналото небе и съжаляваше за много неща.
Ритуалът започна без сигнал, без предупреждение. Просто разцъфна наоколо им, разля се откъм скририте, когато те насочиха силата на умовете си към вътъка на света и се опитаха да прогорят желанията си в него. Ахеос усети как вълната залива хората от външния кръг, усети ги как се отърсват от първоначалния шок и се включват в общото усилие. Въздухът наоколо им се сгъсти като мараня в горещ ден, потрепна от призованата сила. Самият той се почувства като лък, като изпънат докрай лък, готов да запрати стрелата, която другите бяха оформили със силата на мисълта си. Натискът беше толкова голям, че Ахеос ахна неволно. Натиск, който тепърва щеше да се усилва. Заля го живо, образно усещане за града под краката му — за осородните натрапници, които нямаха място в Тарн, за войниците и офицерите им, за машините им, за чуждите им мисли и чувства.