Колекционерът на пеперуди

Сега да видим… под онзи дъб погребахме италианеца от Чикаго, след като ни направи мозайката. А онзи клен пие сокове от трупа на водопроводчика. Наехме го от Сан Франциско. Дърводелецът от Дулът гние край последния неизсъхнал бряст в Кънетикът. Не си спомням къде погребахме другите, но те нямат значение. Какъв прекрасен слуга е алчността! Тайна работа за пари на ръка и всички са щастливи. Никой не е повече от мен, когато ги взимам обратно, след като замахна с длетото. Никой не е по-щастлив от нас двамата, когато бъркаме и мушкаме изстиващите им отверстия, канали, тръби и кухини.

Не че имахме нужда да си върнем парите. Похарченото за стаята на Катон през безкрайните години, в които чакахме мама да умре е нищожно в сравнение със сумата, донесена от мама от гарата в два малки, елегантни куфара през януари 1930 година. Дали баща ни е бил такъв глупак, че да изгуби всичките си пари в акции по време на срива на борсата? Едва ли. Инвестициите му бяха обърнати в пари в брой доста преди това. Беше направил каса (вратата й после свърши добра работа) във Бинарната и държеше там парите, докато частният детектив намери госпожа Катон. Благодаря ви, драги капитан Делмонико, че запълнихте празните места! Сега знам защо е изпразнил касата в двата куфара, натоварил ги е на колата си и е поел към гарата.

След като го е убила, мама е преместила куфарите в нейната кола. Отворихме ги и ги откраднахме, докато дрехите и бухалката весело горяха в пещта. Аз ги скрих във все още малкия си тунел, а Чарлз започна да копае друг, който повече му се отдаваше — той се зарови в мозъка на мама. Непрекъснато й нашепваше, че историята с Катон е плод на въображението й, че не е убивала татко, че Катон се римува с нагон, а „Ема“ е книга от Джейн Остин. Когато й трябваха пари й давахме, макар че така и не й казахме къде са куфарите. После, когато този предател Рузвелт премахна златното покритие през 1933 година, закарахме мама и куфарите в банка „Сънингтън“ в Кливланд, собственост на семейството й. Затова нямахме никакви проблеми да разменим старите банкноти за нови. В дните на Голямата депресия много хора предпочитаха да държат пари в брой. И от този ден нататък тя стана безмозъчна кукла на конци на две момчета, които едва бяха навлезли в пубертета.

Връщането на парите вкъщи не беше лесна работа. Някой в банката си развърза езика. Но необикновеният брилянтен ум на Чарлз измисли стратегия. Станеше ли въпрос за кроене на планове и логистика, той беше истински гений. С кого ще го заменя сега? Кой друг би разбрал така, както разбира един брат?

Когато се прибрахме, Чарлз продължи да рови в мозъка на мама, но този път се съсредоточи върху парите, как Рузвелт ни ги откраднал, за да финансира борбата си срещу всички ценности на Америка, от свободата до това да оставим Европа да се свари в собствения си сос, както заслужава. Да, и двата ни тунела растяха и кой може да каже кой от тях беше по-прекрасен? Тунелът към лудостта или тунелът към стаята на Катон.