Колекционерът на пеперуди

„Ох, че хубаво!“ беше изписано на лицето на декана Даулинг, но физиономията на М.М. беше напълно непроницаема. Деканът Даулинг ставаше свидетел на превръщането на „Хъг“ в център за изследването на вродените психози. Беше се опитал да убеди госпожица Понсонби да дари мозъка на покойния си брат за изследване, но му бе учтиво отказано. Ето това беше психотичен мозък! Не че очакваше да види някакви забележими анатомични изменения, но се надяваше да има локализирани атрофии в предната част на мозъчната кора или някакви анормалност в корпус стриатум. Дори за някоя лека астроцитома.

Мислите на Мосън Макинтош се въртяха около сградите, които щяха да носят името на Уилям Парсън. Едната трябваше да е галерия, дори и ако трябва да остане празна, докато и последният Парсън умре. Дано да стане по-скоро!

— Госпожице Дюпре — каза Роджър Парсън младши, — ваше задължение е да разпространите това официално писмо — и го бутна по масата към нея — сред всички служителите на център „Хъглингс Джаксън“. Той ще бъде закрит в петък, 25-ти април. Цялото оборудване и мебелите остават на разположение на декана на медицинския факултет. Освен някои избрани неща, които ще бъдат дарени на патоанатомичната лаборатория на Холоуман в знак на нашата признателност. Едно от тези неща е новият електронен микроскоп. Говорих с губернатора на Кънетикът, който ми обясни колко важна и колко недостатъчно финансирана е медицинската криминология.

„Не, не, не! — помисли си декан Даулинг. — Микроскопът е мой!“

— Ректор Макинтош ме увери — продължи монотонно да нарежда Роджър Парсън младши, — че всички служители, който желаят, могат да останат на работа. Но заплатите и хонорарите ще бъдат преразгледани в съответствие със стандартната финансова политика на медицинските факултети. Учените, които решат да останат, ще работят под ръководството на професор Франк Уотсън. А вие, госпожице Дюпре, ще уредите за тези, които не искат да останат, пакетно обезщетение, в размер на едногодишна заплата плюс всички пенсионни вноски.

Покашля се и нагласи очилата си по-удобно.

— Има две изключения от това разпореждане. Едното се отнася за професор Боб Смит, който, уви, не се чувства достатъчно добре, за да поднови медицинската си практика, под какъвто и да е вид. Тъй като неговият принос през шестнайсетте години на управлението му е изключителен, ние сме се погрижили да го обезщетим по начин, описан тук, както следва. — Още един лист беше бутнат към Дездемона. — Второто изключение сте самата вие, госпожице Дюпре. За съжаление, длъжността икономически директор ще бъде закрита и доколкото разбрах от ректор Макинтош ще бъде невъзможно да ви бъде намерена подобна работа в университета. Затова се съгласихме, че вашето обезщетение ще се състои от следните суми, изброени тук. — Трети лист хартия.

Дездемона надникна в него. Двугодишна заплата плюс пенсионните осигуровки. Ако се омъжеше и престанеше да работи, и ако намалеше разходите си, би живяла доста прилично.

— Тамара, пусни кафеварките — нареди тя.