Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
— Искате да кажете, че дотогава е бил… нормален?
— Съвсем нормален, капитане, макар че още не беше тръгнал на училище, мама не ни позволяваше да ходим, преди да навършим осем години. Но след този ден Мортън повече не проговори и дума. Нито пък признаваше, че светът съществува. И изпадаше в такива яростни пристъпи! Мама не се страхуваше от нищо и от никого освен от яростта на Мортън. Беше буен и неконтролируем.
— Полицията дойде ли?
— Разбира се. Казахме, че мама е била вкъщи с нас, легнала си е, защото имала мигрена. Когато ни съобщиха, че татко е мъртъв, тя изпадна в истерия. Майката на Боб Смит дойде у нас, хранеше ни и стоеше при мама. Няколко дни по-късно разбрахме, че парите ни са потънали по време на борсовия срив.
Кармайн го боляха коленете, столът беше прекалено нисък. Той стана и се разходи из верандата. С периферното си зрение видя, че Клеър Понсонби наистина е готова за път. Багажникът на комбито, паркирано на алеята, беше претъпкан с чанти, сандъци и малки кутии от времето, когато се е пътувало с повече стил и удоволствие. Не му се сядаше, затова се облегна на перилото.
— Знаехте ли, че госпожа Катон и Ема също са загинали в онази нощ? — попита той. — Майка ви е развъртяла бухалката срещу тримата.
Лицето на Клеър замръзна от искрен неподправен шок.
Стъпалото, с което галеше кучето, рязко подскочи, сякаш получи конвулсия. Кармайн наля лимонада в чашата и се зачуди дали да не се опита да й намери нещо по-силно. Но Клеър изпи съдържанието на чашата жадно и си възвърна спокойствието.
— Ето значи какво се е случило с тях — каза тя бавно, — а ние с Чарлз не спирахме да се чудим. Така и не ни казаха кои са били другите две жертви, само говореха за банда развилнели се хулигани. Предположихме, че мама се е възползвала от техните деяния, за да потули престъплението си и че другите двама са били от бандата.
Изведнъж се наведе напред, както си седеше на стола, и протегна умолително ръка към Кармайн.
— Разкажете ми всичко, капитане! Какво? Как?
— Сигурен съм, че правилно сте разбрали, че баща ви се кани да напусне майка ви и да започне нов живот. Определено е намерил госпожа Катон и Ема, но ги е видял за първи път на гарата, защото двете са били в крайна мизерия. Нямали са дрехи, нито храна. Двете хиляди долара, които е носил със себе си, сигурно са били всичко, което е успял да събере, за да започне отначало — каза Кармайн. — Те са се криели навън на снега, което ме кара да мисля, че майка ви наистина е плашела хората. Горкият човек. Вижте колко малко й е казал, а тя оставя трупове след себе си.
— През всичките тези години никога не съм знаела… дори не съм подозирала… — Очите й, блеснали от напиращите емоции, се обърнаха към лицето му, сякаш можеше да вижда. — Не е ли ироничен животът?
— Искате ли да ви донеса питие, госпожице?
— Не, благодаря. Добре съм — прибра краката си и ги пъхна под стола.
— Можете ли да ми разкажете за живота си след това?
Едното й рамо се вдигна, а ъгълчетата на устата й увиснаха.
— Какво искате да знаете? Мама вече не беше същата.
— Никой ли не се опита да ви помогне?
— Имате предвид хора като семейство Смит и семейство Кортни? Според мама те си пъхаха носа, където не им е работата. Няколко грубости от нейна страна подействаха добре. Престанаха да се опитват да контактуват с нас и ни оставиха на мира. Ние се справяхме, капитане. Да, справяхме се. Имахме малки доходи от продажбата на земи. Роднините на мама също ни помагаха. С Чарлз учехме в пансиона и тя ни плащаше таксите редовно.
— Ами Мортън?
— Посетиха го няколко служители от общината, погледнаха го и не се върнаха повече. Чарлз разказваше на всички, че е аутист, но го правеше най-вече заради любопитните. Човек не се разболява от аутизъм в деня, в който майка му убие баща му. Това е съвсем различно психическо състояние. Ние го обичахме. Яростта му никога не бе насочена към мен или към Чарлз, само към мама и всеки непознат, който се появеше в къщата.