Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Уесли ле Клерк не си губеше времето да мисли и да се тревожи за поддръжниците си. Петък вечерта беше преместен в строго охраняван затвор на север, а в понеделник подаде молба до директора на затвора да започне да учи право. Хитрият държавен служител с удоволствие му позволи. В края на краищата Уесли ле Клерк беше само на двайсет и пет години. Ако съкратят присъдата му още при първото обжалване, ще излезе на трийсет и седем и вероятно с докторска степен по право. Заради криминалното си досие няма да му позволят да пледира в съда, но по-важното беше, че щеше да е придобил знания. Смяташе да се специализира по въпросите на Върховния съд на САЩ. Все пак той беше Убиецът на Чудовището, Светецът на Холоуман. Изяж се, Мохамед ел Неср, ти си минало. Сега аз съм Човекът.
Глава 32
Кармайн и Дездемона се ожениха в началото на май и избраха да прекарат медения си месец в Лос Анджелис на гости на Майрън Мендел Манделбаум. Домът му, копие на кралския дворец Хамптън Корт в Лондон, беше толкова огромен, че присъствието им не смущаваше Майрън и Сандра. Майрън беше на тяхно разположение, а Сандра се носеше в облаците в пълна забрава. За изненада на Кармайн и Майрън, София хареса Дездемона, която пък реши, че новата й доведена дъщеря одобрява деловия и откровен подход към нея. Държеше с нея като с отговорен и разумен възрастен човек. Знаците бяха много добри.
Но когато се върнаха в Холоуман, нещата не бяха толкова прекрасни. Сякаш „Хъг“ не преживя достатъчно сензации и скандали, ами предсмъртната му агония произведе още един. Госпожа Робин Форбс се оплака на полицията, че съпругът й се опитва да я отрови. Доктор Адисън Форбс беше разпитан от новопроизведените сержанти Ейб Голдбърг и Кори Маршал, но отрече обвиненията презрително и ги покани да вземат проби от всички храни и напитки в дома му, след което се оттегли в кулата си. След като анализите (включително на повръщаното, екскрементите и урината) не показаха нищо, Форбс опакова книгите и документите си, събра два куфара дрехи и замина за Форт Лодърдейл. Там стана част от печеливша практика по гериатрична неврология. Неща като мозъчни инсулти и сенилна деменция никога не го бяха интересували, но бяха далеч по за предпочитане от професор Франк Уотсън и госпожа Робин Форбс. Освен това подаде и молба за развод. Когато адвокатите на Кармайн се свързаха с него за покупка на къщата на „Ийст Съркъл“, той се съгласи на цена много по-ниска от реалната, за да си го върне на Робин, която искаше половината. След бурни скандали коя дъщеря се нуждае повече от нея, Робин се премести в Бостън при многообещаващата гинеколожка Роберта. Робина изпрати на сестра си картичка със съболезнования, но Роберта всъщност се зарадва, че ще има кой да се грижи за дома й.
Което означаваше, че Дездемона вече можеше да предложи на София да се нанесе в кулата.
— Доста е хубава — каза тя делово, защото не искаше да демонстрира прекален ентусиазъм. Горната стая има френски прозорци и тераса, можеш да я ползваш за всекидневна, а долната стая ще стане малка спалня, до която ще направим баня и кухненски бокс. С Кармайн си мислехме, че може да искаш да завършиш средното си образование в пансиона в Холоуман и после да си помислиш за добър университет. Кой знае, в „Чъб“ може момичетата и момчетата да започнат да учат заедно, преди да стане време за следването ти. Дали би се заинтригувала?
Умната тийнейджърка подскочи от радост и прегърна Дездемона.
— Разбира се!
Юли преминаваше и се задаваше август, когато Клеър Понсонби изпрати съобщение на Кармайн, че иска да се видят. Молбата й го изненада, но дори тя не можеше да му развали доброто настроение в този прекрасен ден сред цъфнали дървета и пеещи птички. София беше пристигнала от Лос Анджелис преди две седмици и все още се колебаеше между боя и тапети за ремонта на кулата си. Беше изненадан, че с Дездемона намериха толкова много теми, за които да си говорят, изобщо някога суховатата му съпруга не спираше да го учудва. Колко ли самотна е била, докато е живяла натясно и е пестяла, за да си купи живот, който, ако съдеше по начина, по който подходи към брака, никога нямаше да я направи щастлива? Може би част от промяната се дължеше на бременността й, за която разбраха малко преди сватбения им ден. Бебето трябваше да се роди през ноември и София нямаше търпение. Нищо чудно, че дори Клеър Понсонби не беше в състояние да помрачи малко късно настъпилото блаженство на Кармайн.