Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Чакаше го заедно с кучето си на верандата. Край малка бяла масичка от ракита с кана с лимонада, две чаши и чиния бисквити върху нея бяха поставени два стола.
— Лейтенант — каза тя и стана от стъпалата.
— Сега съм капитан — отвърна той.
— Я виж ти! Капитан Делмонико. Добре звучи. Моля, седнете и си пийнете лимонада. По стара семейна рецепта е.
— Благодаря, ще седна, но не искам лимонада.
— Не бихте яли и пили нищо, приготвено от моите ръце, така ли, капитане? — попита тя кокетно.
— Честно казано — не бих.
— Прощавам ви. Тогава нека просто да поседнем.
— Защо искахте да ме видите, госпожице Понсонби?
— По две причини. Първата, че искам да се преместя и въпреки че разбрах от адвокатите си, че нищо не може да ме спре, смятам за учтиво да ви уведомя. Комбито на Чарлз е вече натоварено с нещата, които искам да взема със себе си и наех един студент от „Чъб“ да ме закара в Ню Йорк тази вечер. Продадох мустанга.
— Мислех, че ще останете на „Понсонби Лейн“ до смъртта си.
— Открих, че без скъпия Чарлз никъде няма да се чувствам като у дома си. Освен това получих за имота предложение, на което просто не можах да откажа. Ще ви простя, ако си мислите, че никой не би искал да го купи, но случаят не е такъв. Майор Ф. Шарп Минор ми плати доста добра сума за него и смята да го превърне в музей на ужасите. Няколко нюйоркски туристически агенции са се съгласили да предлагат двудневни пътувания дотук. През първия ден туристите ще пътуват с автобус през красивата природа на Кънетикът, ще вечерят и ще прекарат нощта в мотела на майор Минор, който той ремонтира в тон с новия си бизнес. На втория ден екскурзовод ще ги разведе из къщата на Чудовището от Кънетикът и през прословутия тунел. Ще хранят елените, за които им гарантират, че ще ги чакат на изхода му. Ще се върнат в бърлогата на Чудовището, за да видят четиринайсет имитации на главите в пластмасата, наредени на автентичните им места. Естествено това ще става на фона на записи на писъци и стенания. Майорът ще избие стените в старата ни всекидневна и ще я превърне в ресторант с трийсет места, а трапезарията ще преустрои в кухня. В края на краищата не може да иска готвачът да приготвя храна на лятата печка, защото хората ще влизат и излизат през прохода зад нея. След това автобус ще ги откарва обратно в Ню Йорк — каза Клеър безстрастно.
Господи, какъв сарказъм! Кармайн седеше и слушаше онемял и се радваше, че тя не може да види зяпналата му уста.
— Мислех, че не вярвате, че това е истина.
— Не вярвам. Но се забавлявам с такива атракции. Щом ги има, защо да не спечеля и аз от тях? Дават ми възможност да започна отначало някъде далеч от Кънетикът. Мисля си за Аризона или Ню Мексико.
— Желая ви късмет. А каква е втората причина?
— Да ви дам обяснение — каза тя и прозвуча по-мило отпреди, по-скоро като Клеър, на която някога беше съчувствал и която му беше харесвала. — Не ви обвинявам, че сте от типа брутални ченгета, капитане. Винаги сте ми изглеждали като човек, отдаден на работата си — искрен, дори алтруист. Разбирам защо и върху мен падна подозрението за тези ужасни престъпления, след като продължавате да настоявате, че брат ми е убиец. Моята собствена хипотеза е, че с Чарлз сме били измамени, че някой друг е направил всичките… подобрения в мазето ни. — Въздъхна. — Но както и да е, реших, че сте джентълмен и затова мога да ви позволя да ми зададете някои въпроси, но както правят джентълмените, с уважение и дискретност.
Най-накрая победа! Кармайн се наведе напред и сплете длани.
— Благодаря ви, госпожице Понсонби. Искам да започна със следния въпрос: какво знаете за смъртта на баща си?
— Предполагах, че ще ме питате това. — Тя изпъна дългите си жилави крака и ги кръстоса в глезените, едното й стъпало си играеше с козината на Биди. — Бяхме много богати преди Голямата депресия и живеехме добре. Семейство Понсонби винаги са се радвали на охолство — хубава музика, добра храна, отбрани вина, красиви вещи. Майка ни беше от известен род, беше от Шейкър Хайтс. Но бракът между родителите ми не е бил по любов, трябвало е да се оженят, защото Чарлз бил на път. Майка ми е била готова на всичко, за да впримчи татко, който не я искал. Но когато станало неизбежно, той изпълнил дълга си. Чарлз се родил шест месеца по-късно. След две години дошъл и Мортън, а след още две и аз.