Колекционерът на пеперуди

— Изненадващ, но и не съвсем. Повикаха татко спешно по работа на следващия ден и госпожа Катон си тръгна с Ема.

— Колко време преди смъртта на баща ви стана това?

— Чакайте да видя… Бях почти на шест, когато го убиха, значи предната година. Предната зима.

— Колко време работи при вас госпожа Катон, преди да напусне?

— Година и половина. Беше невероятно красива жена, Ема й беше одрала кожата. Тъмна, със смесена кръв, но повече бяла, отколкото тъмнокожа. Гласът й беше прекрасен — напевен и сладък. Жалко, че думите, които произнасяше, бяха винаги толкова банални.

— Значи майка ви я уволни, когато баща ви замина по работа?

— Да, но аз мисля, че не беше само това. Ако ние децата бяхме по-големи, може би щях да ви кажа повече или пък ако аз бях първото дете, момчетата не са толкова наблюдателни, когато става въпрос за емоции. Мама плашеше хората понякога. Беше властна. С Чарлз много пъти сме говорили за това и стигнахме до извода, че мама е заплашила да убие Ема, ако двете не изчезнат от живота ни завинаги. И госпожа Катон й е повярвала.

— Как реагира баща ви, когато се прибра?

— Стана невероятен скандал. Татко удари мама и избяга навън. Не се върна дни, а може би седмици. Дълго го нямаше. Мама крачеше с часове из къщата, това си го спомням. После татко се върна. Изглеждаше изпит, дори не проговори на мама и когато тя се опита да го докосне, той пак я удари и я отблъсна. Такава омраза струеше от него! И плачеше непрекъснато, поне на нас ни струваше, че никога не спира. Смея да твърдя, че се върна заради нас, но за него това беше истинско мъчение.

— Мислите, че баща ви е отишъл да търси госпожа Катон, но не е успял да я намери?

Воднистите сини очи се взираха в безкрайната си слепота.

— Това е логичното обяснение, нали? Тогава разводът е бил немислим и татко е предпочитал да държи госпожа Катон като прислужница вкъщи. Мама за пред хората и госпожа Катон за удоволствие. Брак с мулатка от карибски произход щеше да съсипе репутацията му, а татко се интересуваше от социалния си статус. В края на краищата беше от семейство Понсонби от Холоуман.

„Какво безразличие“ — помисли си Кармайн.

— Майка ви знаеше ли, че е изгубил парите си по време на срива на „Уол Стрийт“?

— Не и преди татко да умре.

— Тя ли го уби?

— О, да. В онзи следобед се скараха ужасно, чувахме ги чак от горния етаж. Не разбирахме точно какво си крещят, но доловихме достатъчно думи, за да разберем, че татко е намерил госпожа Катон и Ема. И че възнамерява да напусне мама. Облече си официалния костюм и замина с колата. Мама ни заключи и тримата в стаята на Чарлз и замина с другата ни кола. Започваше да вали сняг. — Гласът й звучеше детински, сякаш се пренасяше във времето под напора на спомените. — Снежинките се завихряха също като в стъклено преспапие. Чакахме много дълго. Тогава чухме колата на мама и започнахме да удряме по вратата. Мама ни отвори и ние изскочихме, не можехме повече да стискаме и искахме да отидем до тоалетната. Момчетата ме пуснаха да мина първа. Когато излязох, мама стоеше в коридора с бейзболна бухалка в дясната си ръка. Беше покрита с кръв, както и мама. Чарлз и Мортън излязоха от тоалетната, видяха я и я отведоха. Съблякоха я и я изкъпаха, но аз бях толкова гладна, че слязох в кухнята. Чарлз и Мортън напалиха огън в старата пещ, където сега е лятата печка, и изгориха бухалката и дрехите й. Колко тъжно! Мортън вече никога не беше същият.