Повелителят на сребърния лък
- Автор: Гемел Дейвид
- Серия: Troy #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9789547612785
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителят на сребърния лък». Краткое содержание книги:
След като приключи и критично огледа блестящия шлем, той го остави до себе си и започна да работи върху наколенниците. Те не бяха много добре изработени. Подарък от цар Агамемнон, който само показваше сигурното изпадане на Аргуриос в немилост.
Все още се занимаваше с тях, когато видя приближаващата се през дърветата Лаодика. Тя носеше слънчевожълта рокля с широк колан, украсен със злато. Светлата и коса се спускаше свободно, а усмивката й, когато го видя, накара сърцето му да забие по-бързо. Той остави наколенниците и се изправи, а тя се спусна в прегръдката му.
- Имам много добро предчувствие за днес - каза принцесата. - Тази сутрин, когато се събудих, всичките ми страхове бяха изчезнали.
Той докосна лицето й и я целуна. За момент останаха неподвижни и без да продумат. После тя сведе поглед към бронята му.
- Тази вечер ще изглеждаш великолепно.
- Иска ми се да можех да се видя през твоите очи. Последния път, когато видях отражението си, от него ме гледаше мъж прехвърлил най-добрите си години, с четвъртито лице и посивяваща коса.
Лаодика го погали по бузата.
- Никога не съм виждала по-красив мъж. Никога. - Тя му се усмихна. - Тук е много топло. Може би трябва да идем в стаята ти, където е по-хладно.
- Ако отидем там, няма да ти е хладно за дълго - отвърна той.
Принцесата се засмя и му помогна да събере въоръжението си. После двамата тръгнаха през градините.
По-късно, докато лежаха голи в тясното легло, тя му разказа за предстоящото пиршество.
- Няма да има жени. Върховната жрица на Атина ще води отделен ритуал в нашите покои. Тя е много стара и безкрайно скучна. Не съм кой знае колко нетърпелива. При теб ще е много по-вълнуващо. Ще има певци, които да пеят за славата на Хектор, както и разказвачи. - Лицето й се сгърчи и тя вдигна ръка до устата си. От очите й бликнаха сълзи. Аргуриос я прегърна. - Още не мога да повярвам, че е мъртъв - прошепна тя.
- Той е бил герой. Боговете са го приветствали с велико пиршество.
Тя се надигна и избърса сълзите от очите си.
- Касандра разстрои всички, като каза, че Хектор ще се върне от мъртвите. Хекуба беше толкова бясна, че я отпрати в двореца на баща и, за да слуша жрицата и да се научи да приема истината. Как мислиш, дали хората наистина се връщат от мъртвите?
- Не познавам някой, който да го е сторил - каза Аргуриос. - Казват, че Орфей е влязъл в Подземния свят, за да помоли да му върнат жената. Но това не станало. Скърбя с теб, Лаодика. Но Хектор е бил войн, а войните умират по този начин. Предполагам, че и той не би искал друго.
Тогава тя се усмихна.
- О, не и Хектор! Той мразеше войната.
Аргуриос седна до нея.
- Но как е възможно това? Всеки мъж из Великата зеленина е чувал за битките, които е печелил.
- Не мога да обясня това противоречие. Хектор е… беше… особен. Мразеше споровете и конфронтациите. Когато беше в Троя, прекарваше повечето време в имението си, отглеждаше коне и прасета. Там има голяма къща, пълна с деца - синове на мъртви троянски войници. Хектор плаща за обучението и прехраната им. Винаги е говорил с омраза за войната. Казваше ми, че дори и победата оставя лош вкус в устата му. Веднъж дори заяви, че всички деца трябва да бъдат принудени да се разходят из някое бойно поле и да видят осакатените мъртви тела. И че може би така няма да израстат изпълнени с мисли за слава.
- Както сама каза, особен човек.
Аргуриос стана от леглото и си сложи туниката. После отвори прозореца и погледна над двора на храма. Пред масите на жреците се бяха струпали тълпи от молители.
- Днес ми се случи нещо странно - каза той. - Слязох в Долния град, за да намеря ковач, който да ми поправи бронята. Там видях тракийски войници. Много от тях пиеха. Бяха шумни и недисциплинирани.
- Да, видях ги на идване. Агатон ще се ядоса много, ако научи.
- Един от тях се довлече до мен и каза: “Ти не трябваше ли да се криеш?” Сигурен съм, че не го познавам. После друг го изтегли встрани и му каза, че е глупак.