Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Но Жерар дьо Ридфор остана непоклатим. Той бе решил да атакува. Тамплиерите и останалите можеха само да го следват. Това бе въпрос на чест.
Когато застанаха в боен ред, великият магистър извика Арн, за да му повери ролята на знаменосец, защото това изискваше едновременно умения и дързост. Арн трябваше да бъде близо до Жерар дьо Ридфор и едновременно да го защитава, да бъде готов да пожертва живота си във всеки един момент, за да спаси живота на великия магистър на ордена. Но не страхът беше чувството, което доминираше у Арн, когато той застана редом до братята си. Беше разочарованието. Скоро той трябваше да бъде свободен, но можеше да умре заради прищевките на един умопобъркан човек, неспособен да бъде лидер. За първи път през живота си той пожела да избяга. Но си спомни клетвата, която бе дал. Тя важеше поне още няколко месеца. Животът можеше да му бъде отнет във всеки един момент, но не можеше да се откаже от нея.
Великият магистър даде заповед да се атакува след три пъти вдигания и сваляния на знамето. Сто и четиридесет рицари отиваха на смърт.
Жерар дьо Ридфор обаче не яздеше бързо както останалите и тъй като Арн трябваше да стои до него, той също изостана. Когато първите християнски рицари се сблъскаха с морето от мамелюци, великият магистър зави рязко надясно и Арн го последва, вдигайки щита си, за да го защити от стрелите, които започнаха да летят към него. Усети, че самият той беше достигнат от много стрели, някои от които прободоха ризницата му. Следван от Арн и знаменосеца, Жерар дьо Ридфор изненадващо се бе върнал назад, за да избегне атаката, която той самият бе предизвикал.
Нито един от хоспиталиерите и тамплиерите не оцеля в битката при изворите Кресон. Сред жертвите бяха и Роже дьо Мулен, и Джеймс дьо Мили.
Някои от воините, които бяха наети в Назарет, бяха пленени с цел да се получи откуп за тях. Пешаците, привлечени от обещанията на Жерар дьо Ридфор, скоро бяха вързани с въжета и отведени до най-близкия пазар на роби.
Същата вечер точно преди залез-слънце граф Раймонд видя високо от стените на Тивериада как хората на Ал Афдал прекосяваха Йордания, за да напуснат Галилея преди края на деня.
Начело на сарацинската армия яздеха мамелюкските конници-копиеносци, които размахваха варварски глави, набодени на копията си.
За Раймонд това зрелище бе по-красноречиво от какъвто и да било пратеник. Тъй като не можеше да измени на християнската кауза, трябваше да сключи мир със Саладин и каквото и да му струваше това, да даде клетва за вярност към Ги дьо Лузинян.
Не можеше да има друго решение. Но никога едно решение не бе било толкова трудно за него.
Когато нападна през това лято, Саладин бе начело на най-огромната армия, която бе събирал някога: повече от триста хиляди воини. Бе решен да влезе в решителна битка.
Арн научи новината в Газа, където се бе върнал, за да се лекува при сарацински лекари. Кралят беше призовал всичките си васали да застанат под знамето на Светите земи. Хоспиталиерите и тамплиерите събраха всичките си рицари, като оставиха в крепостите единствено по няколко воини и сержанти, за да се грижат за отбраната им.
Сред тези, които Арн остави в Газа, бе и Харалд Ристенсон, понеже го смяташе за стрелец, който бе по-полезен високо на стените, ако броят на защитниците е ограничен. Никой не го беше информирал за това, което се случваше. С мобилизацията на васалите, хоспиталиерите и тамплиерите, всички те образуваха армия от около две хиляди човека. Към тях се прибавяха и четири хиляди светски рицари и между десет и двадесет хиляди стрелци и пешаци. От опита си Арн знаеше, че с такава войска трудно биха могли да издържат докрай в битката. Беше по-притеснен от това, което щеше да се случи, ако Саладин успееше да ги въвлече в някоя от обичайните си клопки, а също и ако загубят някои от градовете, лишени от защита. Направо беше немислимо, че един такъв безумец като Жерар дьо Ридфор отново щеше да се впусне в начинание, подобно на онова при изворите Кресон. За щастие върховният ръководител на тамплиерите не можеше самоволно да реши какво трябва да направи християнската армия.
Когато пристигна в Сен Жан д'Акр начело на шейсет и четиримата рицари и стотината сержанти от Газа, на Арн вече му оставаше по-малко от седмица служба при тамплиерите. Той не мислеше много за това, защото щеше да му бъде трудно да си тръгне в разгара на войната. Но си казваше, че есента, когато дъждовете отклонят Саладин извън Йордания, ще може да предприеме пътуването си. В Западна Готаланд — не спираше да си повтаря той на езика от детството си, вкусвайки от очарованието на тези станали му чужди думи.