Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

На свечеряване стигнаха Тивериада и видяха езерото да проблясва под лъчите на залязващото слънце. Графът опита да убеди краля да атакува веднага, за да стигнат до водата, преди да е станало тъмно. Ако след един ужасно изморителен ден трябваше да прекарат и една нощ пак без вода, щяха бъдат победени преди изгрев-слънце.

Жерар дьо Ридфор, напротив, искаше да започнат битка, след като си починат. Самият крал бе изморен и затова сметна предложението за разумно. Затова даде заповед да се направи лагер за през нощта.

Християнската армия разпусна палатките си, за да пренощува на място, наречено Роговете на Хатин заради две могили, разположени до едноименното село. Армията се надяваше поне малко да поспи на хладно преди сблъсъка на следващия ден.

Когато слънцето залезе и дойде време сарацинската армия да каже вечерната си молитва, на брега на езерото Саладин благодари на Господ за подаръка, който му бе направил. Цялата християнска армия с нейните хоспиталиери, тамплиери, краля и неговите най-главни съветници бяха на предела на силите си при Роговете на Хатин. Господ му бе поднесъл победата на златен поднос. Не му оставаше нищо друго, освен да Му благодари и да изпълни това, който Той му бе посочил. Първо заповяда да подпалят сухата трева, която никнеше по южния склон на върховете, за да бъде задушена християнската армия от пушека по време на съня й преди решителната битка.

Сутринта, когато започна да просветлява, християните бяха заобиколени. Армията на Саладин дори не даваше вид, че ще атакува. Цялото време беше пред нея. Колкото повече християните чакаха, толкова повече силите им отслабваха. Слънцето неумолимо достигаше най-високата си точка, а Ги не взимаше никакво решение.

Град Раймонд пръв се качи на коня си. Обиколи лагера с бавен тръс, докато стигна до тамплиерите. Потърси Арн, на когото предложи да вземе със себе си известен брой хора и да се опитат да осъществят пробив. Арн отхвърли учтиво това предложение, твърдейки, че е обвързан с клетва до края на деня и че не може да не удържи на думата си пред Господ. И Арн пожела късмет на графа, добавяйки, че ще се моли за успеха на това негово начинание.

Графът заповяда на своите хора, въпреки че бяха изморени, да се качат на конете. Държа кратка реч, като обясни, че трябва да опитат всичко, на каквато и да е цена. Истина бе, че ако опитът им не сполучеше, щяха да умрат. Ала същата съдба ги очакваше и ако останеха тук, където бяха в момента.

Графът не разположи силите си в права редица като за фронтална атака, а във вид на клин. След това даде заповед да атакуват и да се хвърлят срещу огромната неприятелска маса, която бе обърнала гръб на езерото Тивериада, като че ли водата й служеше за стража.