Ключът на Соломон

Възможно е, но за кратко. Забележете, че колкото по-малък е този предмет, толкова по-малко вероятно е да бъде засечен от космическите или от виртуалните частици, възникнали във вакуумна флуктуация. Една от най-големите мистерии в квантовата физика е именно откритието, че микроскопичните атоми, съставящи моето тяло, могат да се намират на две места едновременно, но самото тяло не може. Как да си обясним това, след като съм направен от атоми? Отговорът, даден от Франк Белами, е смущаващо прост.

— Какъв е?

— В проекта "Квантово око" той установява, че разликата между реалностите в микро и макроска`лата съществува, тъй като частиците, които Вселената излъчва, за да наблюдава какво се случва в нея, намират трудно микрочастиците и лесно достигат до обекти с по-големи размери. Затова микрокосмосът се състои от вълни, в които са събрани всички възможни виртуалности, а класическият макрокосмос представлява една-единствена реалност. Чрез постоянното самонаблюдение Вселената превръща вълната на електрона, чиято функция е изчислена в уравнението на Шрьодингер и му позволява да бъде на няколко места едновременно и да преминава по множество пътища, в частица, която съществува само в една точка. Микро и макрокосмосът всъщност са регулирани от едни и същи закони. Онова, което ги кара да изглеждат различни, е по-трудното събиране на информация от страна на Вселената в микроска`лата, тъй като елементарните частици като кварките и електроните са изключително малки и известно време безпроблемно остават изолирани. Ето това е основната разлика между квантовия свят и макросвета.

Четиримата мъже от ЦРУ и особено Питър слушаха Томаш със зяпнали усти. Дори и без познания по квантова физика, те бяха проумели измеренията на това откритие.

— Боже! — възкликна синът на Франк Белами. — Нима е възможно? Баща ми наистина е разрешил най-голямата научна загадка!

— Всъщност той е разкрил не една, а няколко загадки. — Историкът докосна с пръст челото си. — Това откритие ни помага да разберем по-добре феномена на съзнанието. Изхождайки от класическата физика, ние гледаме на света като на механистично място, на което за всички събития има една или няколко причини, които пък имат следствия, а те се превръщат в причини за по-нататъшни следствия подобно на гигантско и безкрайно детерминистично домино. В този ред на мисли нашият мозък представлява биохимична машина за обработване на информация, в която отново всички взети решения, дори когато изглеждат като плод на свободната воля, всъщност имат механистични причини и следствия. Само че квантовата физика ни разкрива, че на по-дълбоко ниво Вселената не е детерминистична, а има произволен характер. Частиците в квантова флуктуация се появяват и изчезват без причина.

— Грешите — обади се Халдерман, който мълчаливо следеше научните обяснения, но като инженер, имаше ясна позиция по този въпрос. — Нищо не се случва без причина. Фактът, че не знаем какво поражда появата на частиците в квантова флуктуация, не означава, че няма причина. Тя съществува, но ние не я познаваме.