Ключът на Соломон

— Пси е най-могъщият символ, създаван някога заяви той. — Включен е в уравнението на Шрьодингер, за да обозначи вълновата функция, в която са събрани всички възможности на реалността. Но предвид откритията, този символ означава други две неща, които изглеждат различни, но всъщност са едно и също. — Вдигна пръст. — Едно от тях е съзнанието. Благодарение на проекта "Квантово око" е логично да приемем, че съзнанието в известна степен може да бъде представено като вълнова функция, в която всички хипотези съществуват паралелно. Също като атома, който виртуално е много неща едновременно, но се превръща в едно, когато е наблюдаван, съзнанието се занимава с множество възможности, които изведнъж се осъществяват в една идея или конкретно решение, сякаш мозъкът е компютър, а съзнанието — вълна. Тъй като то се проявява изключително в детерминистичния макрокосмос, трябва да приемем, че мозъкът наистина е механистичен биохимичен компютър, а съзнанието, което възниква от съществуващата в индетерминистичния квантов микрокосмос супер позиция, позволява правенето на ефективни избори. — Вдигна два пръста. — И второто нещо, което пси символизира, е още по-важно.

— Какво може да е по-важно от съзнанието?

Португалският учен направи широк жест с ръка.

— Вселената.

Американците се спогледаха.

— Какво?

Томаш знаеше, че тази част е трудна за възприемане. Само че бе изключително важна за проумяването на научното постижение, което представляваше проектът на Франк Белами, затова трябваше да я обясни.

— Както знаете, "Квантово око" е замислено като проект за създаването на макроскопски квантов компютър. А какво е квантовият компютър, ако не универсална машина за обработване на данни? Разликата е, че един макроскопски квантов компютър може да използва особеностите на вълновата функция и да обработва хиляди битове едновременно, като по този начин да симулира всяка система, която се подчинява на физическите закони. Всъщност времето, за което този компютър извършва симулацията, съвпада с времето на развитие на симулираната система, а необходимата памет за нея е пропорционална на броя подсистеми на симулираната система. Разбирате ли какво означава това?

— Като онзи разказ на Хорхе Луис Борхес — отбеляза Питър, спомняйки си за прочетените през юношеството си книги. — Най-точната карта е онази с мащаб 1:1, тоест истинският мащаб на реалността. Най-добрата карта на един десет километров път е десет километровата карта, която прецизно показва всичко, което се вижда по пътя, с истинските му размери, включително прахоляка и камъните.

— Точно така. Квантовите компютри са толкова мощни, че всеки, който види резултатите от техните изчисления, не може да различи симулацията и симулираната система. Всички операции, извършени от този компютър, биха дали същите резултати като тези от реалната система.

— Но какво общо има Вселената?

— Не е ли очевидно? Вселената сама по себе си е една свръхвълнова функция и може да бъде описана като физическа система, в която всяка елементарна частица, атом, молекула и всички компоненти в нея взаимодействат с останалите неща, като по този начин обработват информацията. Както знаете, обработването на информация представлява изчисление. Накратко, Вселената изчислява. И след като се занимава с квантова информация, която обработва съгласно поведението на вълновата функция, това изчисление е квантово. Вселената борави с квантови битове. Разбирате ли до какво води това?

Синът на покойния директор на "Наука и технологии" се поколеба, съмнявайки се в логичното заключение.

— Нима намеквате, че Вселената е… че тя е…