Ключът на Соломон
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1520-0
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на Соломон». Краткое содержание книги:
— Очевидно е — каза Фъч, показвайки пистолета в кобура. — Балистиката е детерминистична. Ако знаем скоростта, с която тръгва куршумът, и пресметнем ефекта на гравитационната сила и вятъра в момента на изстрела, можем да предвидим с абсолютна точност къде ще попадне. Всъщност това правят снайперистите почти инстинктивно.
— Точно така — потвърди Томаш. — Само че учените открили, че микросветът, изучаван от квантовата физика, към който се причисляват атомите, се държи по напълно различен начин. Електроните например могат да скачат от едно състояние в друго и от висока орбитала към по-ниска, без нищо да ги задължава да преминават през междинни състояния или орбитали. Дори по-лошо — те се намират на много места едновременно и когато се преместват от точка А до точка Б, преминават по всички възможни маршрути едновременно. Има и нещо още по-невероятно, признавано от някои физици, които се основават на изчисления и проведени опити — един наблюдател днес може да повлияе на поведението на един електрон или фотон вчера, което означава, че съществуват не само няколко възможни варианта на бъдещето, но и на миналото. А още по-странното е, че материята не съществува такава, какво я познаваме, докато не бъде наблюдавана. Иначе тя има само потенциално съществуване под формата на вълна, описана от така наречената вълнова функция, символизирана от пси в уравнението на Шрьодингер. А върхът на всичко е, че реалността не просто зависи от наблюдението, но в последна сметка е обусловена от самото съзнание. Учените открили, че нашето съзнателно решение да наблюдаваме микрокосмоса, променя неговата действителност. Ако например аз реша да наблюдавам един електрон или фотон по определен начин, който ще нарека "непряко наблюдение", реалността ще представлява вълна, която се носи в пространството. Но ако реша да ги наблюдавам по друг начин, наречен "пряко наблюдение", функцията на вълната ще бъде нарушена и електронът и фотонът ще се превърнат в частици в една-единствена точка на Вселената.
— Тоест — намеси се Питър и се опита да обобщи — един електрон може да бъде вълна и частица едновременно.
— Не. Когато е вълна, електронът е само вълна. Когато се превърне в частица, той е само частица. Формата, която електронът ще придобие, зависи от вида наблюдение, който ние съзнателно избираме да проведем. Разбирате ли огромните последствия от това откритие? Това означава, че съзнателното решение да наблюдаваме частиците по един или друг начин, променя вътрешната природа на реалността.
— Простете, но това ми звучи като от филма "Стар Трек" — разсмя се невярващо Фъч. — Чиста научна фантастика.
— На пръв поглед. Обаче всичко това е демонстрирано хиляди пъти в редица опити, а именно чрез експеримента с двата процепа и неговите варианти. С други думи, колкото и странно да изглежда, истинската природа на реалността е точно такава. Вселената не съществува по начина, по който я познаваме, докато не е наблюдавана, а актът на наблюдение, който се дължи на съзнанието, частично създава реалността. Колкото до резултатите от експериментите, сред днешната научна общност не съществуват големи съмнения. Разделението сред учените идва от преценяването на тези сведения, тъй като много от тях поради философски съображения отказват да приемат, че наблюдението създава частично реалността.
— И с право!
— Вижте, сега не е времето да провеждам демонстрацията, за която споменах, дори само защото по-късно може да проверите това с ваши доверени физици — настоя Томаш. — Важното е да разберете, че също като вас Айнщайн първо решил, че квантовата физика притежава някои абсурдни аспекти, които показват нейната непоследователност, но по-късно, когато се сблъскал с резултатите от експериментите, той трябвало да отстъпи. И все пак продължил да вярва, че му остава да открие още нещо, което да даде детерминистично обяснение на странното поведение на микрокосмоса, тъй като не приемал, че актът на наблюдение създава частично реалността и че нейната природа е вероятностна. Той наистина разполагал със силен аргумент — Вселената не може да бъде регулирана от различни закони на макро и микрониво. Реалността или е вероятностна, или детерминистична; или съществува, независимо от наблюдението, или е частично създавана от него. Не може да се проявява по един начин в макрокосмоса и по друг — в микрокосмоса.
— Това е очевидно — призна Дън, който без усилие следеше мисълта на историка. — Щом един атом може да се намира на много места едновременно, а тялото на всеки от нас се състои от атоми, които се държат по този начин, как да си обясним факта, че не можем да бъдем навсякъде по едно и също време? Как да си обясним, че се подчиняваме на различни физични закони от тези, които направляват атомите, от които сме съставени? В това няма логика!