Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ключът на Соломон
Ключът на Соломон - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ключът на Соломон

Электронная книга - «Ключът на Соломон». Краткое содержание книги:

В големия адронен ускорител в Европейския център за ядрени изследвания е открит трупът на Франк Белами — шеф на дирекция на ЦРУ. В ръката на жертвата има лист със символ и името на Томаш Нороня, което го превръща в главен заподозрян. По петите на португалския учен тръгват най-безмилостните убийци на ЦРУ. Нищо неподозиращият историк изведнъж се оказва в центъра на шпионска мрежа от лъжи и коварни интриги. Той може да докаже невинността си само като разкодира предсмъртното послание на мъртвия агент. Томаш обаче бързо разбира, че преследвачите му не се интересуват толкова от смъртта на Белами, колкото от секретния му проект — „Квантово око“. За да открие проекта и истинския убиец, Томаш се впуска в невероятно приключение, което ще го отведе до най-шокиращите научни открития за същността на Вселената и човешкото съзнание. В края на разследването той ще намери отговорите на най-фундаменталните въпроси: Съществува ли душата? Какво се случва с нас след смъртта? Какво е реалността?
1 ... 142 143 144 145 146 147 148 149 150 ... 171
Перейти на страницу:

Доволен от сътворения мизансцен, майор Фуентес й обърна гръб и отиде да вземе работното си куфарче. Отвори го, порови известно време и извади кама. Изправи се и се приближи до Мария Флор.

— Искаш ли да се сбогуваш с живота съгласно обичая на моите прадеди, ацтеките? — попита той с безмилостна усмивка. Приближи острието до тялото й и докосна корема й. Ще те отворя оттук и ще извадя tona, както те са наричали сърцето, посвещавайки жертвоприношението ти на Уицилопочтли — бога на слънцето.

— Ммм! Ммм!

Въпреки студа, по лицето на заложницата избиха капчици пот, ужасените й очи шареха между заплашителния танц на камата и леденото налудничаво изражение на убиеца от ЦРУ. Няма съмнение, помисли си тя. Бе оставена на милостта на психопат.

Докато си играеше с камата, майор Фуентес погледна часовника си и се усмихна.

— Още малко.

Двадесет и пет минути.

LXXIX

Объркани, американците до такава степен бяха потънали в думите на Томаш, че каквото и да се случеше в този момент, трудно би ги разсеяло. Четиримата изглеждаха запленени от загадката, която Томаш им разкриваше.

— Как? — поиска да узнае Питър. — Как се обяснява фактът, че един атом може да бъде на две места едновременно, а ние, които сме изградени от атоми, не можем? Как да си обясним защо микрокосмосът се ръководи от едни закони, а макрокосмосът — от други? Как?

Томаш отпусна ръка върху досието със заглавие "Квантово око".

— Баща ви е открил, че отговорът на тези въпроси се крие в теорията на информацията — каза той. — Фактът, че наблюдението създава частично реалността, карайки една вълна, която съдържа в себе си множество възможности, да се превърне в частица с една-единствена реалност, означава, че в основата на проблема стои предаването на информация. Един електрон с неизвестно съществуване, тоест за него няма информация, е електрон, който не съществува като частица. Сякаш тази частица е виртуална и се превръща в реална само когато съберем информация за съществуването й.

— Това означава ли, че квантовата информация е свързана със законите, които регулират поведението на материята и енергията?

— Точно така. Сега обърнете внимание на следния въпрос: кое е онова нещо във Вселената, което събира информация за даден електрон и я разпространява, като нарушава по този начин вълната, съдържаща в себе си всички паралелни възможности, и превръща електрона в частица, за да се осъществи само една от тях?

Тримата американци се спогледаха, защото не знаеха отговора на въпроса, но не искаха да си признаят.

— Ами… — поколеба се Питър. — Човешките същества?

Устните на Томаш се извиха в усмивка и в очите му проблесна искра. Решението на голямата загадка за природата на реалността беше едновременно толкова сложно и толкова просто.

— Самата Вселена.

— Моля?

— Вселената постоянно се самонаблюдава! — заяви въодушевено той. — Ето това е открил Франк Белами. Тя непрекъснато извършва измервания на самата себе си, докато събира информация за своите компоненти — от гигантските звезди до миниатюрните електрони. — Той посочи към двора, който се виждаше през прозореца. — Когато поглеждаме навън и виждаме дърветата и камъните, мозъкът ни обработва информация, която е събрана от Вселената. Слънцето е излъчило фотон, който се отразява в металната повърхност на Kryptos, като така измерва скулптурата. Взаимодействието на фотона с металните молекули или с клетките на листото на дърво е начинът, но който Вселената наблюдава материята и разпространява тази информация в околната среда. Като измерва молекулите или клетките, фотонът ги наблюдава и ги превръща в частици. Онова, което нарушава молекулната вълнова функция, в която молекулата е натрупала всички възможни виртуалности, е взаимодействието на квантовата молекула с околната среда. В този случай взаимодействието на околната среда се случва чрез контакта на молекулата със светлината.

— Добре, но ако няма слънце? Как се обяснява фактът, че през нощта светът продължава да съществува?

— Вселената гъмжи от фотони и по-голямата част от тях идват не от Слънцето, а от звездите и дори от Големия взрив, създал самата Вселена. Тези частици светлина непрекъснато се разпространяват навсякъде и събират във всеки един момент информация за материята и енергията.

Питър не се предаваше.

— Добре, но ако успеем да изолираме Kryptos изцяло от всички частици, излъчвани от Вселената? Ако я поставим във вакуумна кутия, направена по такъв начин, че да не позволи на фотоните, неутрините, електроните и всички онези хиляди частици в пространството да се докосват до молекулите на Kryptos и така направим невъзможно получаването на информация за нея? Ако изолираме напълно скулптурата, ще съществува ли в реалността?

1 ... 142 143 144 145 146 147 148 149 150 ... 171
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)