Ключът на Соломон
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1520-0
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на Соломон». Краткое содержание книги:
— Именно това обърквало много учени — потвърди Томаш. — За да се разреши този парадокс, било необходимо да се изведе теория, която да съгласува квантовите странности, които доказано съществуват в микровселената, с нормалния свят, който виждаме около нас в макроска`лата.
Следейки разговора с нарастващо нетърпение, Фъч неспокойно се размърда.
— Всичко това е много хубаво наистина — прекъсна ги той, неспособен да се сдържи повече, — но какво общо има този безумен разговор с "Квантово око"?
— Всичко.
— Как така всичко? Аз и Уолт присъствахме на срещата в Белия дом, на която президентът нареди на Агенцията и по-специално на стареца да разработи макроскопски квантов компютър, способен за минути да разбие и най-сложния код, използван от терористите. "Квантово око" е проектът, създаден от Белами за разработката на този компютър. Никога не съм чувал да се говори за теория на всичко или нещо подобно…
Томаш разбра, че шефът на Националната служба за тайни операции бе умен мъж, но му липсваха научни познания. Не проумяваше значението на проекта на директора на "Наука и технологии".
Вижте, вече съществуват квантови компютри — обясни португалският учен. — Проблемът е, че могат да обработват най-много десет кюбита, или квантови бита. За да бъдат полезни и ефективни обаче, трябва да се справяте изчисляването на поне няколкостотин кюбита.
— Я, стига! — възкликна Фъч. — Тогава ще разработят по-големи квантови компютри!
Историкът се запита как е възможно човек с толкова оскъдни научни познания като Фъч да се издигне до заеманата от него позиция в ЦРУ.
— Един нормален компютър обработва битове, чиито отговори са нула или единица — каза той с най-спокойния тон, на който бе способен. — Квантовият компютър обработва кюбити, чиито отговори са нула и единица. Разбирате ли? — Гласът му се промени, сякаш искаше да вметне нещо. — Всъщност кюбитите работят едновременно със стойности от нула, едно, две, три, четири… — Възвърна нормалния тон на гласа си. — По същия начин, както на квантово ниво един електрон минава през процеп А и процеп Б, бидейки на две места едновременно, квантовият компютър обработва информация, съответстваща на нула и единица, "да" и "не", ляво и дясно — всичко едновременно. Освен това, както казах, той е способен да изчислява едновременно повече от две състояния в суперпозиция. Както сигурно предполагате, това го прави много по-ефективен. Проблемът е, че когато се увеличи размерът на един квантов компютър, неговата вълнова функция колапсира, което му пречи да работи на квантово ниво, разбирате ли? Увеличавайки размера на квантовия компютър, той престава да принадлежи на микрокосмоса и се превръща в макроскопски, като така става неспособен да работи съгласно квантовите правила на микрокосмоса, с изключение на свръх проводимостта.
Сам Дън схвана посоката, в която Томаш насочваше разговора.
— Ето защо Франк Белами се е нуждаел от теорията на всичко! — обобщи той, поразен от измерението на това предизвикателство. — Само като се открие връзката между микро и макрокосмоса, може да се създаде макроскопски квантов компютър!
— Бинго! — извика португалецът, доволен, че някой го е разбрал. — Едва след извеждането на теорията на всичко ще можем да разработим квантов компютър, който освен свръхпроводимостта, ще запази квантовите си ефекти в макровселената, а именно суперпозицията и сплетените състояния. Затова, ако е искал да изпълни заповедта, дадена му от президента на Съединените щати, Белами първо е трябвало да разреши научната загадка, която дори Айнщайн не е успял.
По лицето на сина на покойния директор на "Наука и технологии" се четеше изумление.
— Какво намеквате? Че баща ми е успял да изведе теорията на всичко?
Историкът кимна.
— Да.
— Боже! И как го е направил?
— С помощта на информационната теория на Клод Шанън. — Томаш потърка брадичката си, обмисляйки най-добрия начин да изложи мисълта си. — Цялата Вселена се подчинява на законите на информацията. Информацията определя поведението на атомите, живота и самата Вселена. Всяка елементарна частица, атом, молекула, клетка, живо същество, планета, звезда и галактика съдържат информация. Тя присъства във всяко взаимодействие, което се случва във Вселената; природата изразява себе си чрез езика на информацията.