Вихрената годеница

Тя представляваше портрет на жена в синя рокля с пищни широки поли. Класическите й черти бяха безупречни, тялото й тънко и съблазнително. Дълги тъмни мигли подчертаваха дълбоката синева на очите й. Дългите й руси коси бяха сресани в модна фризура от времето, когато Жулиет беше отведена от майка си във Версай.

— В действителност едва ли е била толкова хубава — констатира Жулиет. — Живописецът я е разкрасил. И моята учителка, мадам Виже льо Брюн, ласкаеше всичките си клиенти. Тя ли е рисувала портрета?

— Не.

— Коя е тази жена?

— Шарлот. — Един от любовниците й, някой си Пиер Кевуа, я нарисува.

— Никак не е за учудване, че я е разхубавил.

— Не, не става дума за ласкателство. Тя беше по-хубава, отколкото на платното.

— Наистина ли? — Жулиет се приближи и се спря пред картината. — В такъв случай е била по-хубава и от майка ми. А твоят баща, значи, не е знаел, че този художник е неин любовник?

— Напротив, знаеше го, знаеше и за останалите. Тя не си правеше много труд да държи в тайна от него похожденията си. — Най-сетне Жан Марк откъсна поглед от картината и тръгна към писалището. — Дневниците бяха в това чекмедже…

— Защо е окачил картината тъкмо тук?

— Той я обичаше. Винаги й разправяше, че била най-хубавото му притежание, чийто образ желаел винаги да има пред себе си. Майка ми умря, когато бях на пет години, а две години по-късно баща ми срещна Шарлот д’Абуа. Той я помоли да се омъжи за него, ала тя не беше като останалите жени. Предпочиташе свободния живот на куртизанка пред брачните окови. — На устните му трепна усмивка. — Покрай другото обаче тя се наслаждаваше и на силата и властта на парите, затова се съгласи да стане негова любовница. — В думите на Жан Марк се усещаше потисната възбуда. Той извади от най-горното чекмедже четири дебели тома. — Обстоятелството, че спеше с Кевуа, не го притесняваше.

— Доста странно — каза Жулиет. — Трябва да е бил съвсем различен от теб. Струва ми се, че ти бил всичко друго, но не и равнодушен, ако жената, която обичаш с цялото си сърце, ти слага рога.

— Колко проницателно — каза той апатично, тръгна към рафтовете с книги и извади два тома, които отнесе до писалището. — Тъй като при нас това по всяка вероятност няма да се случи, излишно е да го обсъждаме. Нямам намерение нито да те деля с някого, нито да попадам в клопката на любовта, Жулиет.

Жулиет усети леко убождане.

— Това беше само една констатация. — Тя насочи погледа си отново към картината. — Липсва й изразителност. Студена жена ли беше?

— В леглото не. Мамеше баща ми с половината Марсилия.

— А извън леглото?

— Извън леглото беше студена. — Жан Марк тръгна към прозореца, взе кристалния лебед от прозореца и го сложи предпазливо до дневниците. — Много студена.

— Какво се случи след завръщането ти от Ямайка?

— Защо ми задаваш всички тези въпроси? — Той й хвърли характерната си подигравателна усмивка. — Доколкото виждам, нямаш под ръка нито скицник, нито молив за рисуване.