Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Не желая въобще да говоря. — Той я държеше здраво в ръцете си, докато бавно се галеше о нея. — Тъй като не искаш да легнеш на килима… защо не се наведеш напред, като се хванеш за перваза на камината?
Той я пусна, защото ръцете му трябваше да смъкнат кожените му панталони и елека. После се премести по-близо.
— Да, така е добре! А сега бедрата… само малко по-широко… С един-единствен бърз тласък той проникна в нея.
Тя извика, пръстите й се вкопчиха в студения пиренейски мрамор на камината.
Той спря като вкаменен.
— Боли ли те?
— Не. — Тя затвори очи и се опита отново да си поеме дъх. — Само където е… различно. Различно и страшно възбуждащо.
Той бавно започна да се движи, нахълтваше дълбоко и й позволяваше да го усеща сантиметър по сантиметър.
— Не викай! — прошепна й той с дрезгав глас. — Ще те чуят в салона. — Пръстите му се плъзнаха напред и намериха чувствителния център на нейната женственост. Горещият му дъх галеше ухото й, докато палецът и показалецът му я милваха. — Сигурен съм, че не желаеш да знаят какво правя с теб тук.
За да не извика, тя прехапа устни. Чувствата, които събуди у нея, бяха неописуеми. Тя усещаше голите гърди на Жан Марк, които се движеха нагоре-надолу по голия й гръб, колосаната му риза, която я възбуждаше, докато той проникваше все по-диво в нея.
— Ти все пак не искаш да знаят колко силна наслада изпитваш. — Зъбите му леко притегляха мекото на ушите й. — Как се притискаш към мен, за да ме почувстваш отново и отново.
Дъхът заседна в гърлото й, когато усети как Жан Марк улучи най-дълбокото й място.
— Искаш ли го или не?
Тя не каза нищо, не можеше да каже нищо.
Пръстите му притискаха, въртяха се бавно.
— Или не?
— Да. — Думите й едва се чуха.
— В такъв случай искам да ти дам повече. — Той я притисна надолу, така че тя коленичи върху килима и той самият застана на колене. Сега вече обхвана гърдите й, стискаше ги, милваше ги и отново проникна дълбоко в нея. — Докато ми кажеш — той изскочи навън и отново потъна дълбоко — колко много го искаш!
Той се движеше със замах, сякаш ореше чернозем, почти грубо, с трескав, ненаситен глад и желание.
— Кажи го вече по дяволите!
— Как бих могла… да го кажа? — Тя стенеше от възбуда. — Когато ми доставяш такава наслада, че едвам дишам?
Насред движението той внезапно спря.
— Света Дево, би трябвало да зная, че ще ми подействаш по този начин.
Той я обърна така, че сега лежеше по гръб и тя за първи път видя изражението на лицето му. Мъка, наслада, гняв и ярост, униние!
Отново я затласка, със страст и нова сила.
В този миг Жулиет изкрещя, без да я е грижа дали хората на Симон щяха да чуят или не и заби пръсти в килима.
Той я притисна към себе си, заровил лицето си в раменете й, докато избавлението прониза и двамата.
— Защо? — попита Жан Марк с приглушен глас, когато оправяше дрехите си и й помагаше при закопчаването на роклята. — Защо каза „да“?
— Не знам. — Жулиет не го погледна. — Стори ми се добро хрумване.
— И ти се остави да се отнасям с теб като с някоя проститутка в пристанището на Марсилия? — Каза го с възмутен тон.
— Ах, така ли се отнасят с тях? Тогава животът им не е толкова тежък и окаян. Във всеки случай аз го възприех като твърде възбуждащо.
Жан Марк сложи пръст под брадичката й и повдигна лицето й.
— Защо?
— Защото в Андора беше мил и любезен с мен — обясни тя просто. — А добрината трябва да се възнаграждава. Първоначално не бях уверена защо го правиш, но че желанието ти беше голямо, в това бях сигурна.
По лицето му се виждаше, че е нащрек.
— И на теб ти се струва, че сега знаеш причината?
— Ти си изгубил жената, срещу която си се борел. — Тя погледна дамата на картината. — И искаше да видиш в мое лице на всяка цена отново противничка. Наумил си беше, че тук ще ти е по-лесно. — Погледът й се премести върху лицето му. — Ала се беше заблудил, нали? Вече не би могъл да гледаш на мен по същия начин.
— Да. — Той пусна брадичката й. — Да, това беше заблуда. Старият механизъм излезе от строя.
Тя се изправи.
— На теб не ти харесва, че те виждам като на длан. — Тя се опита да приглади къдриците си. — На мен също не ми харесва. То ме безпокои и тревожи. И те ме безпокоиш и тревожиш. Улавям се, че мисля за теб, вместо за работата си. Няма повече да допусна да упражняваш такова въздействие върху мен, Жан Марк!
— Няма ли? И как ще му попречиш, ако смея да попитам?
— Щом се върнем в Париж, няма да има никаква причина повече за… за интимна връзка. Всеки ще тръгне по пътя си. — Тя го погледна. — И аз повече няма да ти давам тялото си. Няма да има никакво дете, а и ти не бива да идваш в леглото ми.