Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Графът, влизайки, беше хвърлил бърз поглед върху всички предмети в стаята на госпожа Луиз и очите му се спряха за миг, само за миг наистина (но и един поглед му беше достатъчен) върху масичката, поставена в един тъмен ъгъл; върху нея Лоренца беше оставила бижутата си, които предложи, за да я приемат в кармелитския манастир. По искрите, които хвърляха в мрака, граф Дьо Феникс ги позна.
— Ако Ваше кралско величество би пожелала да си спомни — настоя графът, — а аз я моля да направи това голямо усилие, тя би се сетила, че Лоренца Феличиани беше преди малко в тази стая и остави върху тази маса бижутата, които са там, и след като има честта да разговаря с Ваше величество, се оттегли.
Граф Дьо Феникс улови беглия поглед, който принцесата хвърли към кабинета си.
— Тя се оттегли в този кабинет — довърши той.
Принцесата се изчерви, а графът продължи.
— Всъщност аз чакам само съгласието на Ваше величество, за да заповядам на Лоренца да влезе — тя ще го стори веднага, не се съмнявам в това.
— Но — каза тя, без да се опита да прикрие досадата си, че е излъгала без полза пред този човек, от който нищо не можеше да бъде скрито — ако тя влезе, какво ще направи?
— Нищо, госпожо, ще каже само, че като моя жена иска да ме последва.
Последните думи успокоиха принцесата, защото тя си припомни думите на Лоренца.
— Човек би сметнал, че Ваше величество не ми вярва — продължи възпитано графът. — Все пак не е толкова невероятно, че граф Дьо Феникс се е оженил за Лоренца Феличиани и че след като е женен за нея, търси жена си.
— Е, добре, какво ще направите?
— Ще представя пред очите ви брачното свидетелство, което е напълно в ред и е подписано от проповедника, който ни е венчал.
Принцесата потрепери, това спокойствие разбиваше нейната увереност.
Графът отвори един портфейл и разгъна сгънат на четири лист.
— Ето доказателството за истината на онова, което казах, госпожо, и за правото, което имам да търся тази жена. Подписът ще ви накара да повярвате… Ваше величество желае ли да прочете брачното свидетелство и да разгледа подписа?
— Подпис! — промърмори принцесата с по-унизително от гнева й съмнение. — Но ако този подпис…
— Този подпис е на свещеника от катедралата „Сен Жан“ в Страсбург, добре познат на господин принца Луи, кардинал Дьо Роан, и ако Негово високопреосвещенство бе тук…
— Точно в момента кардиналът е тук — провикна се принцесата, пронизвайки графа с искрящ поглед. — Негово високопреосвещенство не е напуснал Сен Дьони и той е в този миг при канониците в катедралата — нищо по-лесно от това уточнение, което вие предлагате.
Монахинята, която преди малко бе въвела граф Дьо Феникс, дотича.
— Нека моят лакей се качи на кон — каза принцесата — и да отнесе тази бележка на монсеньор кардинала Дьо Роан. Той е в параклиса на катедралата. Да дойде незабавно тук, аз го очаквам.
И като говореше, принцесата написа две думи, които връчи на монахинята. А после добави тихо:
— Нека поставят в коридора двама стрелци от конната жандармерия и никой да не излиза без разрешение. Вървете!
Графът беше проследил развитието на решителното намерение на госпожа Луиз да воюва докрай с него. Докато принцесата пишеше, решена несъмнено да му оспори победата, той се беше приближил до кабинета, впил очи във вратата, размахвайки по-скоро методично, отколкото нервно ръце, и беше произнесъл няколко думи. Извръщайки се, принцесата го видя в това състояние.
— Какво правите там, господине? — попита тя.
— Госпожо — каза графът, — заклевам Лоренца Феличиани да дойде тук и лично да потвърди с думи, разум и воля пред вас, че аз не съм нито насилник, нито лъжец без това да пречи на всички други доказателства, които би искала Ваше величество.
— Господине!
— Лоренца Феличиани — провикна се графът, който владееше всичко, дори волята на принцесата, — Лоренца Феличиани, излезте от този кабинет и елате тук, елате!
Тогава ключът скръцна в ключалката и принцесата с непреодолим ужас видя да влиза младата жена, чиито очи бяха втренчени в графа без никакъв израз на гняв или омраза.
— Какво правите, детето ми, какво правите? — провикна се госпожа Луиз.
— Тя е на сигурно място и в моя дом, госпожо — заяви графът.
А после добави, обръщайки се към младата жена:
— Вие сте на сигурно място при мен, нали Лоренца?
— Да — отговори младото момиче.
Обхваната от силно учудване, принцесата сплете ръце и се отпусна в креслото си.
— Сега, Лоренца — продължи графът с нежен глас, но в който се усещаше все пак отсянката на заповед, — обвиняват ме, че съм извършил насилие над вас. Кажете, насилил ли съм ви в каквото и да било?