Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Странно, наистина странно! — промълви принцесата. И все пак под влияние на подозренията тя настоя:

— Хайде, кажете ми, че не го обичате.

— Повтарям ви го, госпожо.

— Но в края на краищата как дойдохте дотук? Не разбирам.

— Госпожо, възползвах се от една страшна буря, която ни изненада отвъд един град, който, мисля, се казваше Нанси. Скочих върху коня му и избягах.

— И кое ви накара да предпочетете Франция, вместо да се завърнете в Италия?

— Размислих, че не бих могла да се върна в Италия, където естествено, вярваха, че аз съм действала в съучастничество с този човек. Бях опозорена и родителите ми не биха ме приели. Реших да избягам в Париж и да живея там скрита или да достигна друга столица, където да се изгубя от всички погледи и най-вече от неговия… Когато пристигнах в Париж, целият град беше развълнуван от вашето оттегляне при кармелитките, госпожо. Всички превъзнасяха вашето милосърдие, вашето съчувствие към нещастните, вашето състрадание към страдащите. Това бе лъч светлина за мен, госпожо. Бях убедена, че вие единствено сте достатъчно великодушна, за да ме приемете, и достатъчно могъща, за да ме защитите.

— Говорите за моето могъщество, дете мое, но той също е твърде могъщ, нали? Но кой е той? Хайде да видим. От деликатност досега не ви попитах, но все пак, ако трябва да ви защитавам, трябва да зная срещу кого?

— О, госпожо, ето още един въпрос, по който ми е невъзможно да ви осветля. Не зная въобще кой е той!

— Но името му? Как е името му?

— Госпожо, чух да го наричат с различни имена. И все пак две от тях останаха в паметта ми. Едното е онова, с което го назова старецът, който беше наш спътник от Милано до момента, в който аз побягнах, вече ви говорих за това… а другото е онова, с което се назоваваше самия той.

— Какво беше името, с което го назова старецът?

— Ашарат… Нали това е езическо име, госпожо?

— А онова, с което той се назоваваше?

— Жозеф Балзамо.

— И кой е той?

— О, той… Той познава целия свят, отгатва всичко, съвременник е на всички времена, живял е във всички епохи. Той говори… о, простете ми, такива богохулни неща за Александър Македонски, Цезар и Карл Велики, като че ли ги е познавал, но аз мисля, че те са починали отдавна… Същото е по отношение на Каифа, Пилат и нашия господар Исус Христос — сякаш е присъствал на неговите страдания.

— Но тогава той е някой лъжец — каза принцесата.

— Госпожо, не зная какво означава думата, която произнесохте, във Франция, но зная, че това е опасен и ужасен човек, пред когото всичко се огъва, пада и се руши.

— Добре — каза принцесата. — Който и да е този човек, успокойте се, детето ми, вие сте защитена от него.

— От вас ли, госпожо?

— Да, от мен. А сега, госпожо, какво смятате да правите?

— С тези бижута, които ми принадлежат, госпожо, разчитам да платя таксата си за някой манастир; за този, ако е възможно.

И Лоренца постави на една маса скъпоценни гривни, скъпи пръстени, един прекрасен диамант и превъзходни обеци. Всичко може би струваше около двадесет хиляди екю.