Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— Не е лошо.
— Майка ми ми купува всичко, което поискам, защото се чувства виновна.
— За какво?
— Че се омъжи за този боклук Джордж, след като убиха баща ми.
Най-сетне привлече вниманието й.
— Наистина, честно — убит? — въодушеви се тя. — Ама как?
— Застреляха го — каза той; знаеше, че гласът му действително звучи студено.
— От засада?
— Не. Ченгетата казаха, че малтретирал някакви деца. Едното от тях му изпратило куршума.
— Каква ексцентрична история.
— Не е вярно.
— Ами кое тогава е вярното?
— Има нещо общо с това, че майка ми хванала татко с друга жена.
— И кой го е застрелял? Да не би майка ти?
— Не бих се учудил. Те винаги си крещяха един на друг. Да… Мисля, че дъртата крава може като нищо да го е направила.
— Ау! — Табита беше напълно впечатлена.
— Видя ли как изглежда майка ми?
— Като всяка друга холивудска грозотия — с лице, цялото — пластика.
— Тя беше дебела.
— Като тебе?
— Спести си обидите.
— Ама ти можеш да се упражняваш. Виж ме мене — аз наистина съм слаба, защото хвърлям много усилия. Мога да те науча как да го правиш, ако искаш. В началото наистина е отвратително. Но след време свикваш.
— Веднага след като се отърва от баща ми, тя се направи наистина слаба. Оправи си и лицето. След това се омъжи за този глупак. Мразя ги и двамата.
— Не се обвинявай — Табита не можеше да си намери място.
— Бихме могли да отидем у нас и да вземем моята корвета — предложи Санто — опитваше се да задържи вниманието й.
— Имаш ли още трева там? — попита тя с надежда.
Той кимна.
— Какво чакаме тогава?
— Не трябваше ли да отидем на кино и да ядем хамбургери?
Табита го погледна презрително.
— Живей си живота, Санто. Ще изпушим малко трева и след това ще се върнем обратно по-късно. На тях изобщо не им пука какво ще правим.
— Та значи — каза Вероника — гърленият й глас беше твърде силен за масата. — Аз съм на ревю в Париж и не нося нищо друго освен сутиен и бикини, а онзи японски велможа се е вторачил в задника ми, когато се спънах и паднах направо в ръцете му. Едва не размазах горкия дребосък.
Джеф избухна в смях. Купър учтиво се усмихна. Грубият глас на Вероника започваше почти напълно да го влудява.
Той погледна през масата към Винъс. Тя беше заета да разговаря с Лъки. Той се опита да привлече вниманието й. Тя обаче отказваше да го забележи. Какъв глупак се беше оказал той да смята, че има някой друг толкова лоялен като Винъс. Тя му липсваше отчаяно и той би направил всичко, за да я спечели отново.
Като се наведе през Джордж и не обърна внимание на Тин Лий, Дона каза на Алекс:
— Очарована съм, че ще правим вашия филм в моето студио.
Алекс я погледна безизразно. Чудеше се дали всичко, което Лъки подозира, е истина.
— Всъщност вие откъде сте? — попита той.
— От Италия — отговори Дона. — Защо?
— Помислих си, че долавям слаб акцент.
— Не — произнесе тя уплашено. — Аз нямам акцент.
Намеси се и Джордж:
— Твоите родители са от Италия, Дона. Но ти си родена в Америка.
— Да, така е, тук съм родена — излъга тя.
— Наистина ли? — обади се Лъки, която имаше невероятната способност да води няколко разговора едновременно. — И от коя точно част на Италия са?
— От Милано — отново излъга Дона.
Лъки я фиксира със стоманения си поглед.
— Баба ми и дядо ми са от Бари. Семейство Сантейнджело — многозначителна пауза. — Може би си чувала за тях?
— Не — промърмори Дона, бясна, че се оставяше да бъде въвлечена в това. Мразеше да не може да се контролира, да бъде с тези хора, с тези от Холивуд, които си мислеха, че са по-добри от всички останали. Но особено много мразеше да си има работа с Лъки Сантейнджело лице в лице. Това не беше според нейния план.
Лъки Сантейнджело изглеждаше неунищожима. Какво още можеше евентуално да направи, за да накара кучката да падне на колене? Дона започна да обмисля възможностите.
ГЛАВА 53
Лъки стана от масата под претекст, че отива до тоалетната. След като веднъж беше излязла от трапезарията, тя мина през входната врата, даде двадесет долара на момчето от паркинга, за да я откара близо до хотел „Бевърли Хилс“, откъдето взе такси до дома си.
Знаеше, че трябваше да каже на Алекс, че си тръгва. Знаеше също, че той щеше да настоява да остане, но тя не беше в настроение. Гадеше й се от това, да седи на една маса с Дона Ландсман. Да диша един и същи въздух с нея беше започнало да я задушава.
Дона Ландсман беше убила Лени. Тя не заслужаваше да живее.
По-рано, когато беше говорила с Буги, той й беше казал, че има новини за акционерите. Тя беше уредила да се срещнат по-късно в дома й.