Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— Кога можем да го направим?
— През уикенд мой татко пие бира… Той спи. Опитвам се да взема ключ.
Само още няколко дена. Той не можеше да повярва. Само още няколко дена и може би щеше да бъде свободен.
ГЛАВА 52
След като гостите се събраха в трапезарията на семейство Столи, Мики хвана Абигейл.
— Уредих го — каза той, доволен от себе си. — Дадох на онова хлапе Санто сто долара и му казах да заведе Табита на кино и после да отидат да ядат хамбургери.
Абигейл се намръщи.
— А какво ще каже Дона?
— На кого му пука? Ако мислиш дъщеря ми да седи на масата ни, облечена по този начин…
— А Санто съгласен ли е с това?
— Той взе парите, нали?
— Щом ти го казваш — произнесе Абигейл с едва прикрита въздишка. — По-добре тогава да махна местата им.
— Вече казах на прислужницата да го направи.
— Благодаря ти, Мики.
Той й намигна.
— С всичко се оправям.
— Да, така е — съгласи се Абигейл и кимна. Беше твърде възможно Мики да е прав — ако Табита я нямаше, тя щеше да бъде по-спокойна, въпреки че събралата се тази вечер група гости не беше нейният идеал.
Вече можеше да определи местата. Тя щеше да седне между Купър и Джони Романо — на най-добрите места около масата; Мики щеше да има за съседки Лесли и Дона Ландсман. Щеше да постави Лъки между Винъс и Алекс, а от другата му страна — Тин Лий — да видим той как щеше да се справи с това. Джордж беше до Тин Лий, а от другата страна на Лесли — Джеф, след това — Вероника.
Помисли си, че като цяло е свършила майсторска работа. Никога не беше лесно да се определят местата, но на Абигейл й харесваше да мисли, че се справя.
Алекс хвана ръката на Лъки, докато влизаха в трапезарията, а Тин Лий се влачеше нещастна след тях.
— Не искам да съм тук — прошепна Лъки. — Ама изобщо.
— Ти си тук — приеми го — каза Алекс.
— Никой не може да ме принуди да правя нещо, което не искам.
— Правиш ми услуга — настоятелно произнесе той. — В края на краищата, аз дойдох с тебе на срещата ти с Рико.
— Никой не ти е опирал пищов в чатала — дръзко отвърна тя. — Ти пожела.
Той я насочи другаде.
— Как смяташ да се справиш с тази ситуация?
— Може би ще отлетя за Париж — небрежно каза тя. — А, не, Алекс, не можеш да дойдеш с мене. Това пътуване ще бъде соло.
— И ще прелетиш целия този път на риск?
— Не, не на риск. Вече се обадих на Буги, той ще включи няколко души в проучването.
— А Буги е…?
— Частният ми детектив. Много е умен — може да открие всичко за всекиго.
— Ти си имаш свой собствен частен детектив?
— Трябва да се срещна лице в лице с тази жена. Всички знаем, че с пари могат да се купят повечето неща. Сигурна съм, че и тя може да бъде купена.
— Защо не почакаш, докато твоят човек не събере някаква достоверна информация?
— Това трябва да го направя сега.
— Много си импулсивна.
— Виж я — Лъки кимна презрително към Дона, която тъкмо влизаше в трапезарията. — Помня, когато Сантино накара да му я доведат от Сицилия. Беше селянка, която не можеше да каже и една дума на английски. Знаеш ли, че бях на тяхната сватба?
— Каквото и да е станало, трябва да се възхитиш на това, което е постигнала.
— Майната ти, Алекс! — Лъки рязко се извърна към него. — Та тя е убийца. Няма да се възхищавам на нищо, свързано с нея, нито пък трябва да го правиш ти.
— Не исках да кажа…
— Не ми пука какво искаше да кажеш. Върви се погрижи за приятелката си — тя се чувства пренебрегната.
Мики хвана Лъки, преди тя да седне на масата.
— Идването ти тук се оказа голям ташак — каза той с нисък и груб глас.
Лъки се втренчи в него.
— Не беше ли Абигейл, дето носеше твоите на ушите си като обеци?
— И преди кучка, и сега — пак кучка.
— Хайде, изхвърли ме — предизвика го тя. — Поне ще има добра тема за разговор около масата.
— Бих искал да можех — дрезгаво отговори той.
Черните й очи се присвиха.
— Да не мислиш, че аз искам да бъда тук? Гарантирам ти, Мики, оставам само за да те ядосам.
Табита и Санто седяха в БМВ-то на Табита пред дома на семейство Столи. Двигателят работеше.
— Мразя нередовните си родители — чумереше се Табита.
— И аз мразя моите — съгласи се Санто.
Тя загриза един нокът.
— Поне имаме нещо на ръка.
— Татенцето ти ми даде сто долара — като че ли имам нужда от парите му. Самият аз си имам достатъчно.
— Аз пък трябва да карам тази скучна кола, защото мамчето мисли, че е безопасна — презрително каза Табита. — Ти какво караш?
— Ще получа ферари — похвали се той.