Ако хвърлим поглед към нашата собствена история, към времената на възникването на днешната педагогическа провинция в нашата страна, както и в някои други, на възникването на различните ордени и йерархии, един от които е и нашият, то веднага ще видим, че йерархията и родината, нашата мила Касталия, в никакъв случай не са основани от хора, които са се отнасяли с такова отчаяние или такова високомерие към световната история, с каквито се отнасяме ние. Нашите предшественици и вдъхновители са започнали своето дело в края на военната епоха, в един разрушен свят. Привикнали сме да обясняваме едностранчиво състоянието на света от онова време, когато приблизително започват първите така наречени световни войни, че тъкмо тогава духът не е имал някаква особена стойност и че за тираничните властници той е бил само случайно използвано второстепенно средство за борба, в което виждаме последица от покварата през времето на вестникарските литературни притурки. И сега е лесно да установим враждебността към духовното и грубостта, с която са се водили онези борби за власт. Ако ги наричам враждебни на духовното, то не го правя, защото не виждам огромните им постижения в областта на интелектуалното и методиката, а защото сме свикнали и държим на това да разглеждаме духа на първо място като воля за истина, а онова, което като дух е влагано и е служило в споменатите борби, във всеки случай, изглежда, няма нищо общо с волята за истина. Нещастие за онова време е, че срещу огромното бързо увеличаване на човечеството по численост, възникналата динамика и тревожност в никакъв случай не стои здрав морален ред; онова, което остава от един такъв ред, бива изместено от актуални лозунги и в хода на онези борби се натъкваме на чудновати и страхотни факти. Съвсем сходно, както при разделянето на църквата посредством Лутер четири столетия по-рано, изведнъж целият свят се оказва обзет от неизмеримо неспокойствие, навред се очертават фронтове за борба, навред изведнъж възниква люта смъртна вражда между млад и стар, между родина и човечество, между червено и бяло и ние, съвременните хора, изобщо не сме в състояние да възстановим властта и вътрешната динамика на онова „червено“ и „бяло“, същинското съдържание и значение на всички тези девизи и борчески призиви, камо ли пък да ги разберем и да им съчувстваме; и също както по времето на Лутер виждаме в цяла Европа, дори в половината земя, как въодушевени или отчаяни се нахвърлят един срещу друг вярващи и еретици, млади и стари, защитници на вчерашното и защитници на утрешното, често фронтовете секат териториите на страните, делят народи и семейства и ние не бива да се съмняваме, че за мнозинството от борещите се или поне за техните водачи всичко това крие несравним смисъл, така както бихме могли да видим, че някои от предводителите и вдъхновителите в онези борби имат особена смела добродушност, известен идеализъм, както тогава са го наричали и който не можем да отречем. Навред се разгаря борба, убиват и рушат навред, от двете страни, с вярата, че се бият за бога срещу дявола.