Връщам се от историята назад и изводът, приложен към днешния ден и нас, е следният: нашата система и орденът са достигнали най-високия разцвет и щастие, които понякога загадъчната игра на световната история позволява на красивото и желаното, те са го и преминали. Ние сме в упадък, който може би ще се проточи още дълго, но във всеки случай няма да ни се падне нищо по-възвишено, по-красиво, по-желано от това, което някога сме притежавали, пътят води надолу; исторически, смятам аз, сме узрели за края и несъмнено той ще дойде, не днес и утре, но вдругиден. Не стигам до това заключение само от едно твърде морално осъждане на нашите постижения и способности, заключавам го много по-отдалеч от вълнения, които виждам, че се надигат във външния свят. Наближават усилни времена, навред се долавят признаци, светът отново иска да премести центъра на тежестта си, подготвя се преминаване на властта в други ръце, което няма да стане без война и насилие, една заплаха не само за мира, но и за живота и свободата ни се надига от Далечния изток. Дори и нашата страна да запази неутралната си политика, дори целият наш народ да се придържа упорито и единодушно към сегашното (което той не прави) и да иска да остане верен нам и на касталийските идеали, това ще бъде напразно. И сега някои от нашите депутати при случай изтъкват достатъчно ясно, че Касталия била твърде скъпо изящество за страната. Щом страната бъде принудена да мине към сериозни военни приготовления, към въоръжения само за защита, а това може да стане скоро, ще се наложат много строги мерки за икономии и въпреки цялата благоразположеност на правителството към нас, значителна част от тях ще ни засегне. Гордеем се, че нашият орден и непоколебимостта на духовната култура, която той осигурява, изискват от страната относително скромни жертви. В сравнение с другите епохи, особено с ранната „епоха на вестникарските литературни притурки“ с нейните щедри дарения за висшите училища, с нейните безбройни тайни съветници и свръхлуксозни институти, тези жертви всъщност не са големи, изглеждат нищожни и особено в съпоставка с онова, което във военната епоха са погълнали войната и въоръженията. Но тъкмо такова едно въоръжение навярно скоро отново ще се превърне във върховна повеля и в парламента отново ще имат превес генералите, а когато народът бъде поставен пред избора да жертва Касталия или да се изложи на опасност от война и гибел, ние знаем как ще се гласува. Тогава незабавно и без съмнение ще процъфти и една военнолюбива идеология и ще обхване главно младежта, един светоглед, състоящ се от лозунги, според който учени и учения, класици и математици, образованието и всички други грижи за духа ще имат право на съществуване само доколкото могат да служат на военни цели.